5.09.2010 г., 19:49

Искам да забравиш първо мен

1.4K 0 7

Център за социална рехабилитация и интеграция - с. Дълбок дол

Петко Васков Сталинчев  - роден на 25/10/1089 в  Пловдив

обича да спортува и да изработва глинени съдове

Съавтор и редактор - Тодор Трайчев

 

 

Искам  да забравиш първо мен

 

 

Искам  да забравиш първо мен,

люляка и пейката във двора.

Искам да забравиш всеки ден,

всеки миг на  радост и  умора.

 

Нека  устните да  лъжат честно,

да целуват  други като мен,

нека думите ти да предричат  лесно,

че светът край нас е  променен.

 

Искам само да забравиш първо мен,

после лятото вълните и простора.

Искам да забравиш всеки ден,

всеки миг на  радост и  умора.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дует Трайчеви - Теодора и Тодор Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво е!
  • Не го е искал, но е станало..
    Сега е по-спокоен. И е по-щастлив, че е вкусил
    от любовта. Доволен е че не се е разминал с това чуство.
    И на всички казва, че в живота е бил страхотно влюбен в едно
    момиче. И това му стига...
    Дали не е объркал обичта с любовта никай не знае.
    Дали тя се е прибрала у дома или си е тръгнала от него също
    никой не зае.
  • Дали наистина го искаш?
  • много хубаво
  • хубаво е ;]

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...