Когато изплуваш, в халата обвита,
по челото капят фантазии бисерни,
търсещи пътя, по който се стичат,
пресъхващи трепетно още безименни.
Омайна, на бавен каданс във очите ми,
пристъпяш тополено, свилена, истинска.
По-чиста от утро, сияеш магически.
Заключваш неволно дъха ми с усмивка.
Ела! Близо искам до мен да се случваш.
И капките твои копнеят милувка.
Преди да ги вкуся сега, ще получат
най-нежното име и моя целувка.
© Иван Тодоров Всички права запазени