Когато изплуваш, в халата обвита,
по челото капят фантазии бисерни,
търсещи пътя, по който се стичат,
пресъхващи трепетно още безименни.
Омайна, на бавен каданс във очите ми,
пристъпяш тополено, свилена, истинска.
По-чиста от утро, сияеш магически.
Заключваш неволно дъха ми с усмивка.
Ела! Близо искам до мен да се случваш.
И капките твои копнеят милувка.
Преди да ги вкуся сега, ще получат
най-нежното име и моя целувка.
© Иван Тодоров All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
