Когато изплуваш, в халата обвита,
по челото капят фантазии бисерни,
търсещи пътя, по който се стичат,
пресъхващи трепетно още безименни.
Омайна, на бавен каданс във очите ми,
пристъпяш тополено, свилена, истинска.
По-чиста от утро, сияеш магически.
Заключваш неволно дъха ми с усмивка.
Ела! Близо искам до мен да се случваш.
И капките твои копнеят милувка.
Преди да ги вкуся сега, ще получат
най-нежното име и моя целувка.
© Иван Тодоров All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
