Когато изплуваш, в халата обвита,
по челото капят фантазии бисерни,
търсещи пътя, по който се стичат,
пресъхващи трепетно още безименни.
Омайна, на бавен каданс във очите ми,
пристъпяш тополено, свилена, истинска.
По-чиста от утро, сияеш магически.
Заключваш неволно дъха ми с усмивка.
Ела! Близо искам до мен да се случваш.
И капките твои копнеят милувка.
Преди да ги вкуся сега, ще получат
най-нежното име и моя целувка.
© Иван Тодоров All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
