6.10.2010 г., 12:36

Искам! - Ето ме!

674 0 1

Нека устата твоя преповтори  историята на целувката.

Ръката ти е хладина на майско утро,

 а любовта е топлината на диханието ти.

То  спомен от въздишки е,

родени от сърце, събрало в себе си Вселени,

а нежността ти е обятие...

Докато аз бера букет в градината на Красотата,

от вечностите направи лазури.

Със звездно було ме покрий

под многовековното небе

и пей ми песни от лъчи.

Но не заспивай върху канарите на забравата,

 търси ме в огъня.

От него слънце ще родя, за да ти свети,

макар на дъното да бъде пепел...

А планината, върху която не ме намериш,

да бъде гробен камък,

изплакан от сълзата ти

и удрящ  с грохот

пропастта в сърцето ми.

Гласът ти да е мое ехо.

 Посей треви уханни за нозете ми

и съгради от бури храм за двама ни.

Слез, гълъбе, в коронката на цвете

и моя образ потърси в лъча на слънцето.

От тялото ми направи простор

и с най-възвишени напеви

възпей мечтите, които се носят

като аромат на роза.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...