Нека устата твоя преповтори  историята на целувката.

Ръката ти е хладина на майско утро,

 а любовта е топлината на диханието ти.

То  спомен от въздишки е,

родени от сърце, събрало в себе си Вселени,

а нежността ти е обятие...

Докато аз бера букет в градината на Красотата,

от вечностите направи лазури.

Със звездно було ме покрий

под многовековното небе

и пей ми песни от лъчи.

Но не заспивай върху канарите на забравата,

 търси ме в огъня.

От него слънце ще родя, за да ти свети,

макар на дъното да бъде пепел...

А планината, върху която не ме намериш,

да бъде гробен камък,

изплакан от сълзата ти

и удрящ  с грохот

пропастта в сърцето ми.

Гласът ти да е мое ехо.

 Посей треви уханни за нозете ми

и съгради от бури храм за двама ни.

Слез, гълъбе, в коронката на цвете

и моя образ потърси в лъча на слънцето.

От тялото ми направи простор

и с най-възвишени напеви

възпей мечтите, които се носят

като аромат на роза.