Един живот не стига, за да те налюбя!
Един живот е малко, за да се изчерпим!
Една огромна обич, полята със любов!
Един огромен огън, обхванал житието!
Един живот не трябва, да може раздели ни!
И след смъртта си искам да бъда пак със теб!
И някога, когато сърцата ни не бият,
във гроб един със тебе аз искам да лежиме!
Там нейде под земята, прегърнати във вечност,
за нас да спре съдбата, а в друг живот да почне!
И там отново двама със тебе да живеем
и стихове да пишем, да пеем и се смеем!
Тез стихове ги пиша с мастило от сърцето,
а сълзите се стичат шастливо по лицето!
Защото любовта ни е от смъртта по-силна!
Не може раздели ни! Ни тя! Ни време вечно!!!
© Светльо Златанов Всички права запазени