20.05.2014 г., 22:44

Искам! (на Винсент ван Гог)

1.7K 0 9

Полèта и полет на гавани.
Небесата с житата - са скарани.

Искам тиха истерия
и тъмно зелено!
Искам луда агресия
във плътно червено!
 
Меланхолия в сребърно бяло
и тъгата - със синьото ù тяло!

Графитени облаци
с въгленово-черна подплата!
И проблясващи погледи
под присвита отплата!

Лед и ледени кубчета
със дъждът във заплаха!
Къс, на късове, късчета
и пастели, навлизащи в мрака!
Искам живите трупове
да се сгърчат с замаха!

И звезди, и Луни, и светкавици
вси се скупчват в боята си!
И чрез четките-пръсти, представяй си
как се вкопчваш в платното - в душата си!

Дери! Раздери го
отгоре Енергийо!
Проникни! Разбери го
отдолу с мистерия!
Вникни! Сътвори го
отвътре в материя!

Ветровете са просто
прогорена драперия.

Аз треперя в движение,
аз насочвам боята!
Полудяла процесия
пресъздадена в ято!

Грачещо
Плачещо
Самò и нямо
Крещи в плоскостта на небето
Което
Реално го няма!

Една откровена и истинска,
тъжна измама.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Северина Даниелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Враво!Богата палитра!
  • Това не е "лека корекция", а сериозна корекция! За мое огорчение(да не казвам по-силна дума), по инерция след като намерих "Пиета", съотнесох намиращото се до нея в страницата на интернет "Разпятие" като произведение на Ван Гог. Още по-печално (за мен) е, че стилът на това "Разпятие" наистина изобщо не отговаря на този на Ван Гог. Когато човек се поддава на уклон към самонадеяност, често става така.
    А пък тези "Слънчогледи", колкото и да са хубави,оригинални - свързани с един особен поглед към действителността и нейното творческо отразяване, и , евентуално - трансцендентни(?), все пак "са си едни слънчогледи"!? Ето, например забележителния известен натюрморт на Караваджо <a href="http://stat8.blog.ru/lr/081dcea156a66498ece2d7ba0acb81c9">Натюрморт</a> е много хубав и ценен от различни гледни точки, но е на по-заден план в сравнение с други негови произведения...

    А ето тук <a href="http://www.donbosco-torino.it/image/Archivio/01-Gesu_Cristo/2013/07-Buon-Samaritano-Van-Gogh.jpg">"Добрият самарянин" от Ван Гог</a>

    П.п. В интерес на истината, вероятно картините и стилът на Ван Гог ми действат малко по-...травмиращо, като светоусещане, отколкото бих предпочел!?
  • Само една лека корекция - „Разпятие“ е на Гоген, който не харесвам, най-вече - заради това, което е причинил на ван Гог. Ето го най-гениалното разпятие, което вероятно някой - някога - ще измисли... http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Vincent_Willem_van_Gogh_128.jpg
    Мерси за поздрава, веселко ^^
  • Ето допълнителни доводи, под формата на картини (по-слабо известни?), за неговата ранимост и т.н. :<a href="http://www.artepervoi.eu/-Gauguin_Il_Cristo_giallo.jpg">Разпятие</a> и <a href="http://www.jesus1.it/UserFiles/Image/PietaVanGogh.jpg">Пиета</a>

    На общо основание, т.е. не изрично в тон със стихотворението, но с ника, поздрав (от 1962 г. ) с:

    <a href="https://www.youtube.com/watch?v=u0UjPbPDvrU">Selene</a>

  • Фабер, радвам се, че си погледнал стихото непредубедено и си го оценил. Живях един много дълъг период „ван Гог“ и той остави огромен отпечатък в/у мен като рисуване, но най-вече като личност и идеал. Това е човекът, на който съм подражавала и съм искала винаги да приличам по нещо, поне мъничко. Никак не е бил луд... поне преди живота да го подлуди! Всъщност е бил много мъдър, откровен, скромен, раним и осъзнат добряк (: и адски талантлив!!! Стихото значи МНОГО за мен! Много ме стопли коментарът ти!
    Вали, поздрав и усмивки и към теб!
    Мисана, благодаря ти за N-ти път. Мисля че няма да се изморя да го казвам! Но също така мисля, че със следващото си стихо - „ще пусна бомбата“, ха-ха... или поне така ми изглежда
    Санвали, присъствието ти винаги ме усмихва (: Изпращам ти телепатично светлина и мир!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....