Полèта и полет на гавани.
Небесата с житата - са скарани.
Искам тиха истерия
и тъмно зелено!
Искам луда агресия
във плътно червено!
Меланхолия в сребърно бяло
и тъгата - със синьото ù тяло!
Графитени облаци
с въгленово-черна подплата!
И проблясващи погледи
под присвита отплата!
Лед и ледени кубчета
със дъждът във заплаха!
Къс, на късове, късчета
и пастели, навлизащи в мрака!
Искам живите трупове
да се сгърчат с замаха!
И звезди, и Луни, и светкавици
вси се скупчват в боята си!
И чрез четките-пръсти, представяй си
как се вкопчваш в платното - в душата си!
Дери! Раздери го
отгоре Енергийо!
Проникни! Разбери го
отдолу с мистерия!
Вникни! Сътвори го
отвътре в материя!
Ветровете са просто
прогорена драперия.
Аз треперя в движение,
аз насочвам боята!
Полудяла процесия
пресъздадена в ято!
Грачещо
Плачещо
Самò и нямо
Крещи в плоскостта на небето
Което
Реално го няма!
Една откровена и истинска,
тъжна измама.
© Северина Даниелова All rights reserved.