Искам пак да я видя...
Срещнах я много, много отдавна.
Дори не помня, кога точно беше.
Учудих се и дори ми стана забавно,
че гола красавица до мене вървеше.
Бях млад непукист и ѝ хванах ръката.
Тръгнахме заедно, тя с крачка напред.
Край нас на талази течеше тълпата,
без бреговете си, наводнила навред.
Неусетно кръвта ми спря да бушува.
Ревността ми постепенно изчезна.
Разбрах, че без нея по-лесно се плува.
Бях вече част от тълпата перверзна.
Харесвах да гледам, как я отвличат.
Иглата с перверзност и мен беше убола.
Възбуждах се щом виждах, че я обличат,
а бях съвсем безразличен, ако е гола.
Но днес, момче с брада току-що набола,
крещеше, а тълпата се заливаше в смях.
Момчето викаше:” Тя е красива и гола!”
Озърнах се и аз да я видя, но не успях.
Ала този вик ме накара да си мечтая,
че днес пак ще я срещна...пречистена.
И заживях с надеждата, че ще я позная-
онази красивата, непорочно голата истина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събчо Събев Всички права запазени
