13.08.2008 г., 21:24

Искам пак тези дни

1.3K 0 0
Помниш ли как започна всичко?!..
Помниш ли нощите, в които бяхме само аз и ти,
а всичко друго бяха нашите мечти?!...
Къде останаха тези дни...
По пътя назад изгубих своето сърце,
защо трябваше и то да ме предаде?!...
Пак по тебе страдам,
пак за теб изгарям,
остана една единствена част от душата,
която ден след ден кървеше и си повтаряше без глас
"Само теб обичам аз!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...