10.12.2019 г., 11:55

Искам поне един стих да го изпея

649 0 0

 

Иска ми се нещо, но не го умея, 
поне едно стихотворение да го изпея, 
чудя се на песен, дали ще бъде красиво, 
но не мога, защото пея фалшиво... 

Чудих се и почнах да се питам, 
как ще разбера, ако не опитам, 
А музика от къде, не е лесно,
ако имаше щеше, да бъде чудесно... 

Във вкъщи имам, една много стара,
от на дядо времето, без струни китара, 
има две три струни, но да свиря не умея, 
а как ми се иска, поне един стих да го изпея... 

И реших да направя концерт, пред общината, 
доле в центъра, на пейките, на площадката, 
но ще взема да си сложа очилата
и ще се покрия със забратката... 

Просто да не ме познаете и от срам, 
защото може би, ще се изложа там, 
да но викам си, ако песента излезе чудесна, 
може би после, пък да стана известна... 

Може би пък, така както не умея, 
изведнъж без да искам пропея, 
но с три струни да свиря, няма да е лесно, 
но си викам, че може би пък, да стане чудесно... 

Вече няма да се чудя, да се мая, 
на концерт ви каня и ми е все тая,
за труда, който така смело ще положа, 
въпреки че е възможно, аз да се изложа... 

Поне един стих на песен искам, разберете!
И ще бъде знам, едно от двете, 
или ще се изложа с идеята ми чудесна
или просто ще взема да стана известна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Йолова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...