29.04.2017 г., 21:58

Искам те

489 1 1

На моята пътека ти стоиш.

След мен по стъпките ми ти вървиш.

Следваш ме във нощите и дните.

Даваш ми надежда във мечтите!

 

Като необятната вселена!

Като буря неопитомена

обладаваш целия ми свят

толкова желан и непознат!

 

Мълния, пробляснала в небето!

Изстрели, попаднали в сърцето!

Огън буен и необуздан!

Морски бряг, от слънцето огрян!

 

Океан от обич и наслада!

Свежа като детелина млада!

Ураган, връхлитащ върху мен!

Нощ потайна, дълго чакан ден!

 

Аз не мога да ти устоя!

Искам с теб сега да полетя

там, където ангелите спят

сред полета от треви и цвят!

 

Моя обич, болка и лъжа!

Моя радост, песен и тъга!

Ти си тук, във моето сърце!

Няма ли те, то без теб ще спре!

 

Блян далечен, бряг недостижим!

Пътя труден с теб да извървим!

Нека и във радост и в тъга

заедно да търсим любовта!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....