Днес много ми се искаш. Да си в мене! 

И аз във тебе много! Нужда е. 

Не се научих как да спирам времето  

поне за малко да не си ми чужда... 

В представите на някакво безумие, 

че мога с любовта си, непоискана 

да те целувам в будни пълнолуния, 

а после сънища да ти измислям...

Да ти припомня всички удоволствия 

събрали мойта нежност на ръцете, 

докато влагата ти с чакано докосване 

не бликне, сякаш нова кръв в сърцето ми...  

Днес много ми се искаш. Истински! 

И страшно, и неистово, до болка! 

Поне да бях ти повода за липсване 

или да знаех някак... колко... 

По кожата ти расне зима 

от моя дъх до тебе, милиметърен. 

Сърцето ми не вярва и се спира, 

а устните ти шепнат ми - Копнея те! 

Днес много ми се искаш. Чу ли ме? 

Представям си. Прониквам, като в храм. 

Душите ни са толкоз лудо влюбени. 

Страстта им не познава що е свян. 

Днес много те поисках! Знаеш ли, 

че от желание не ме боли изобщо! 

Притихвам в празната си стая 

и ще те искам още, още, още... 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

16.07.2023