Обикна въглен прегорял
в сън мъртвешки
унесен, заспал.
Събра дърва,
огъня запали…
само за да видиш как гори?
Едва ли.
Погледни го,
грейнала е усмивка,
подскача около теб като дете…
ти постла любовната покривка.
Старателно сервираш
чашите, чиниите.
Сготвила си вечеря за двама,
отблъскваш стихиите.
© Иван Чорлев Всички права запазени