29.08.2021 г., 0:14  

Искрена изповед

1.3K 0 2

 

 

Обичам те, живот,обичах те вчера,
обичам те днес, ще те обичам и утре.
Знай, каквото и в съдбата ми да става,
аз отново и отново ще се изправям
непобедима и бяла и няма никога
да ме обезвери горчивото на земния
ти ад. Като бял безсмъртен Феникс
вълшебно ще възкръсвам пак и пак,
и пак. Повярвай,ти няма да ме победиш,
с грозни калени интриги на хора злобни
и фалшиви,с души двулични,завистливи,
нито с илюзии несбъднати дори,или пък
с разплакани мечти. С какво ще ме

уплашиш,,ти живот, с рани горчиви
от коварно предателство, с истината
лицемерна на злонамерено,,ехидно
ласкателство, с леденото, подло
равнодушие на глухо, самовлюбено
безличие, с острите нокти на нечие
злобно комплексирано величие,
или с високомерното его на едно
нямо и сляпо надменно безразличие?
Не,не ме е страх от теб, оглеждам се
и в светлото и в тъмното на суетното
житейско огледало и преоткривам
отново истината и в бялото,
и в черното на откровено банални,

ретроактуални, бездарни, лъскави
сценарии и модерно безлични,,
съвременно аналитични,
нелогични претенциозни, сериали.
Повярвай, да, повярвай,
аз преосмислих те във всичко и сама
избрах да те обичам такъв, какъвто си,
реален, негримиран живот и дръзката ми
светла вяра в тебе никога да не умре,
а молитвата ми бяла да е винаги
с непобедими, волни, слънчеви
криле. Да, наясно съм с горчивото
на ада земен, не отричам, но вярвам
искрено и безвъзмездно в меда сладък
на земния рай и затова без страх винаги
ще сричам,до последния си дъх, до гроб:

:"Независимо от всичко аз пак обичам те,
живот!" Ще се уплаша само и единствено

тогава, ако вече не вярвам, че животът
е усилие,което винаги си струва,и вместо
в олтара свят и бял, покорно примирена,

коленича доброволно в локва черна кал.


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кръстина Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...