Искрена изповед

Обичам те, живот, обичах те вчера,

обичам те днес, ще те обичам и утре.

Знай, каквато и в съдбата ми да става,

аз отново и отново ще се изправям

непобедима и бяла, и няма никога

да ме обезвери горчивото на земния ти ад,

като бял безсмъртен Феникс вълшебно

ще възкръсвам пак,и пак,и пак.Повярвай,

ти няма да ме победиш с грозни калени

интриги на хора злобнии фалшиви с души

двулични, завистливи, нито с илюзии

несбъднати дори или пък с разплакани

мечти. С какво ще ме уплашиш,ти живот,

с рани отровни от коварно предателство,

с истината лицемерна на злонамерено

ехидно ласкателство, с леденото, подло

равнодушие на глухо самовлюбено

безличие, с острите нокти на нечие

гневно комплексирано величие, или пък

с високомерното его на едно сляпо и нямо

безразличие? Не, не ме е страх от теб,

оглеждам се и в светлото, и в тъмното на

суетното житейско огледало,и преоткривам

отново истината и в бялото, и в черното,

на нелогични, сюрреалистични, безлични

лъскави сценарии, и бездарно комични,

ретроаналитични,банални,псевдоактуални

сериали. Знай, да, знай, аз преосмислих те

във всичко, и сама избрах, да те обичам

безусловно, такъв какъвто си, негримиран,

реален живот, и дръзката ми светла вяра

в тебе никога да не умре, а молитвата ми

бяла да е винаги с непобедими, волни,

слънчеви криле. Да, признавам, наясно

съм с горчивото на ада земен, не отричам,

но вярвам искрено и безвъзмездно в меда

сладък на земния рай, затова без страх

винаги ще сричам, до последният си дъх,

до гроб : "Независимо от всичко, аз пак

обичам те, живот !!!" Ще се уплаша само

и единствено тогава, ако не вярвам вече,

че животът е усилие,което винаги си струва,

и вместо в олтара бял, покорно примирена,

коленича доброволно в локва черна кал.