ИСКРЕНО
Мислите бавно се пръскат по пода,
терзание силно жестоко души.
Поглеждам напред със очи, но не мога
да бъда аз истинска, щом ми горчи.
От минало в бъдеще пак се преливам
и тази реалност със думи крещи.
Какво съгрешила съм - питам аз Бога,
дали след молитва по-малко боли?
Пътеките стари обхождам със мисли,
признание търся на всеки завой.
От ъглите бавно процежда се вопъл,
във който откривам жадуван покой.
Пропуснати мигове бавно се връщат
и впиват без жалост във мен пипала.
И пак се опитвам безумно от нищото
да влея в душата си днес пълнота.
Разпалвам във себе си бурни огньове,
от хорската злоба рисувам слънца.
От грешки се уча, по-истинска ставам,
със искреност пиша и с чиста душа.
Сърцето ми трепва, на вас го дарявам.
Такава съм аз... да съм друга не мога.
Дали се харесвам? Не се и надявам...
Но силно обичам... Обичам ви много!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Стоева Всички права запазени
