27.11.2008 г., 13:19

Искреност

1.9K 0 1
   
   ИСКРЕНОСТ

Ти беше моето единствено
щастие. Радостта за мен.
Писах и посвещавах стихове
само и единствено на теб.
Живях за любовта ти -
тя беше смисълът на моя живот.
Сега е различно.
И колкото и да искам да върна
времето, не мога.
Ти се превърна в болка, която
не минава. В рана, твърде дълбока.
И постененно любовта, която
изгаряше с внезапна светлина,
потъна някъде, където царува
мрак и тъмнина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...