Искреност

27.11.2008 г., 13:19 ч.

Поезия » Любовна

1495 0 1

ИСКРЕНОСТ

Ти беше моето единствено
щастие. Радостта за мен.
Писах и посвещавах стихове
само и единствено на теб.
Живях за любовта ти -
тя беше смисълът на моя живот.
Сега е различно.
И колкото и да искам да върна
времето, не мога.
Ти се превърна в болка, която
не минава. В рана, твърде дълбока.
И постененно любовта, която
изгаряше с внезапна светлина,
потъна някъде, където царува
мрак и тъмнина.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

PPESHTERSKI (ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ)

2008-11-27T15:06:42+02:00

Чувствено!Горкия Той!