Искрици любов
Любувам се на изгрева...!
И улавям най - съвършения миг!
Затова ще изляза от матрицата
която в капан ме поставя...
Ето вървя - дълъг е пътя,
преминах през толкова много
препятствия...за да опазя
душата си бяла и нежна...
Събрала е себе си цялата вселена!
Да, понякога се пречупвах!
Все не ми достигаше
онзи силен порив...
За да кажа, стига!
Не се страхувай...!
Но за жалост,
живота ме сграбчва,
а невидими вятърни мелници -
разпиляват въпросите...!
Дали съм силна?
Дали вървя по - пътя си
привидно смирена?
А в мен гласът на разума
ми нашепва...
Ако днес си сломена!
Ако днес нямаш сили!
Спомни си как се кали
в битките си с мрака...
Тогава си кажи на глас!
Аз мога! Аз искам!
Да бъда силна...!
Но борбата не спира
тя в мене бушува -
където доброто и злото
се преплитат в най - сладкия
миг на живота...!
Да искаш! Да можеш!
Искрици любов в душата
да носиш та тя светлоносно
в света да сияе...
И за бъдеще светло си мечтая,
където любовта ще бъде - всичко!
Любувам се на изгрева...!
И улавям най- съвършения миг!
Изправям се! Достигам върховете!
Където свободата е тъй значима!
И с полета на мислите достигам
далечни и вълшебни измерения!
И тъй е хубаво и тъй прекрасно,
когато душата пише с вдъхновение
и златоносно къта мъдрост,
любов и светлина за бъдните дни...
Този свят е нашият свят и нека
всеки миг да бъде изпълнен
със мир и надежда...
Искрици любов сега разпилявам
за да достигнат звездни предели
и от там да докосват света
със вълшебни целебни лъчи...!
Катя Джамова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
