Истина
Думи тежки с теб си разменихме...
Очи извърнахме и замълчахме...
Тъгата в душите си прикрихме...
И да не се променя нищо... обещахме...
Но всичко промени се - и го знаеш...
Погледите, мислите, мечтите.
Брат ми беше, а сега какъв си?
Причината си за сълзите в очите!
Да те обичам мога - знаеш,
но не и нещо да ти дам...
Освен една любов - нечиста, грешна,
с която само ще се чувстваш сам...
Напред ще продължиш и ще успееш!
Ще срещнеш истинската си любов!
С цялата си нежност ще я сгрееш
и заедно ще бъдете до гроб!
Обичам те и искам ти да си щастлив,
затова от себе си ще те държа далече...
Но искам само миг един - красив,
който да ме топли вечер...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирина Всички права запазени
