бялатишина
136 124
31.03.2017 г., 22:31 ч.

Истина 

  Поезия » Любовна
527 4 5

"Ще ми мине!", лъжа се сама. 
"Още малко - всичко ще забравя!". 
Ще забравя?! Колко ли лета, 
Господи, ще минат дотогава? 

 

"Може би ще заобичам друг! 
Някой по-... магичен и прекрасен. 
Някой... като него". И мълча. 
Хапя устни чак до кръв и рани. 

 

После в хоризонта търся пристан. 
И сърцето тихо утешавам. 
Спирам да отричам, че е истина,
болката да дойде разрешавам. 

 

А сърцето ми, във плач на влюбен, 
радост вижда в острата си мъка. 
Аз мълча. Душата вие лудо. 
Вън е ярка пролет. В мен - разлъка. 

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??