Истина
Денят си отива
сив, мрачен и сух.
Горчив спомен нахлува,
обзема ума и моя дух.
Нощта - тя пристига
и носи истина една,
истина, плаха и дива,
истина, че съм сама.
И градът занемява,
потъва и той в самота,
тъне във фалш и измама
животът ни - погубен в суета.
сив, мрачен и сух.
Горчив спомен нахлува,
обзема ума и моя дух.
Нощта - тя пристига
и носи истина една,
истина, плаха и дива,
истина, че съм сама.
И градът занемява,
потъва и той в самота,
тъне във фалш и измама
животът ни - погубен в суета.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Камелия Димитрова Всички права запазени
