kami_dimitrova (Камелия Димитрова) kami_dimitrova (Камелия Димитрова)
8
Mar 2, 2007, 9:56 PM

Истина

  Poetry
1.1K 0 2
Денят си отива
сив, мрачен и сух.
Горчив спомен нахлува,
обзема ума и моя дух.

Нощта - тя пристига
и носи истина една,
истина, плаха и дива,
истина, че съм сама.

И градът занемява,
потъва и той в самота,
тъне във фалш и измама
животът ни - погубен в суета.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Камелия Димитрова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0