2 mar 2007, 21:56

Истина 

  Poesía
938 0 2
Денят си отива
сив, мрачен и сух.
Горчив спомен нахлува,
обзема ума и моя дух.
Нощта - тя пристига
и носи истина една,
истина, плаха и дива,
истина, че съм сама.
И градът занемява,
потъва и той в самота,
тъне във фалш и измама
животът ни - погубен в суета.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камелия Димитрова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??