2 mar 2007, 21:56

Истина 

  Poesía
848 0 2
Денят си отива
сив, мрачен и сух.
Горчив спомен нахлува,
обзема ума и моя дух.

Нощта - тя пристига
и носи истина една,
истина, плаха и дива,
истина, че съм сама.

И градът занемява,
потъва и той в самота,
тъне във фалш и измама
животът ни - погубен в суета.

© Камелия Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??