Всеки прошляк може да пише за обичта,
но съществува ли нейде, или лъжа е тя...
Чистата, невинната, непорочната любов
може ли да се роди под циничния покров.
Желание, жар от огнена жар бушуват,
за тези ли неща сърцата тършуват...
Къде, кога и как ще се срещне нейде тя
или пък обречени сме веч на самота...
Малко или много това е човешката съдба.
За всеки има късче злощастна тъмнина.
Винаги сред хора или по-скоро другата страна,
до това докарани сме днес в красотата на света.
Да стоим завинаги в подножието на греха
или цял живот да чакаме да видим върха
и не ще отговорът победи смъртта,
но мисля, всеки иска да усети истината...!
© Александър Коленков Всички права запазени