Истината
Всеки прошляк може да пише за обичта,
но съществува ли нейде, или лъжа е тя...
Чистата, невинната, непорочната любов
може ли да се роди под циничния покров.
Желание, жар от огнена жар бушуват,
за тези ли неща сърцата тършуват...
Къде, кога и как ще се срещне нейде тя
или пък обречени сме веч на самота...
Малко или много това е човешката съдба.
За всеки има късче злощастна тъмнина.
Винаги сред хора или по-скоро другата страна,
до това докарани сме днес в красотата на света.
Да стоим завинаги в подножието на греха
или цял живот да чакаме да видим върха
и не ще отговорът победи смъртта,
но мисля, всеки иска да усети истината...!
© Александър Коленков All rights reserved.
На мен ми харесва, а това че всеки читател предпочита точно определен стил на писане си е негов проблем... Понякога коментарите са много ГРУБИ, но не се отчайвай... Има някои в тоя сайт които пишат пълни безсмислици, които не се разбират от по-голямата аудитория, но въпреки това получават отлични коментари като: "колко хубаво си го казала, мила", "слънчице, много ми харесва..." и т.н. и така те си мислят че "творенията" им са прекрасни и това сякаш им дава право да "обиждат" чуждото творчество... Не е ли по-добре да се разбере смисъла на стихотворението? Или да си пише там някакви неща, а кой ги разбрал и кой не - не е важно? Точно това ми харесва в твоя стих, че се разбира темата, т.е. какво си искал да кажеш със стиха си. Според мен има вложено голямо чувство... И мисля че е много по-достойно за похвали от много други... 
