14.12.2006 г., 12:50

Истината

1.1K 0 6

 

Пееш.

Смееш се.

Рисуваш,

но значи ли това, че си дете?

 

Мислиш.

Питаш се.

Сънуваш,

а нуждата в теб расте.

 

Плачеш.

Криеш се.

Слугуваш

и мъката раздира нежното сърце.

 

Молиш.

Изкушаваш се.

Бленуваш,

но няма болката да спре.

 

Страдаш.

Мъчиш се.

Тъгуваш

и няма кой да разбере.

 

Обичаш.

Бориш се.

Целуваш,

но обичат ли те?.. Не!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Балабанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....