Dec 14, 2006, 12:50 PM

Истината

  Poetry
1.1K 0 6

 

Пееш.

Смееш се.

Рисуваш,

но значи ли това, че си дете?

 

Мислиш.

Питаш се.

Сънуваш,

а нуждата в теб расте.

 

Плачеш.

Криеш се.

Слугуваш

и мъката раздира нежното сърце.

 

Молиш.

Изкушаваш се.

Бленуваш,

но няма болката да спре.

 

Страдаш.

Мъчиш се.

Тъгуваш

и няма кой да разбере.

 

Обичаш.

Бориш се.

Целуваш,

но обичат ли те?.. Не!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Балабанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...