14 dic 2006, 12:50

Истината

  Poesía
1.1K 0 6

 

Пееш.

Смееш се.

Рисуваш,

но значи ли това, че си дете?

 

Мислиш.

Питаш се.

Сънуваш,

а нуждата в теб расте.

 

Плачеш.

Криеш се.

Слугуваш

и мъката раздира нежното сърце.

 

Молиш.

Изкушаваш се.

Бленуваш,

но няма болката да спре.

 

Страдаш.

Мъчиш се.

Тъгуваш

и няма кой да разбере.

 

Обичаш.

Бориш се.

Целуваш,

но обичат ли те?.. Не!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Балабанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...