14 dic 2006, 12:50

Истината

  Poesía
1.1K 0 6

 

Пееш.

Смееш се.

Рисуваш,

но значи ли това, че си дете?

 

Мислиш.

Питаш се.

Сънуваш,

а нуждата в теб расте.

 

Плачеш.

Криеш се.

Слугуваш

и мъката раздира нежното сърце.

 

Молиш.

Изкушаваш се.

Бленуваш,

но няма болката да спре.

 

Страдаш.

Мъчиш се.

Тъгуваш

и няма кой да разбере.

 

Обичаш.

Бориш се.

Целуваш,

но обичат ли те?.. Не!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Балабанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...