Истината

Върви часовникът, не спира

Промъква се в нас страхът,

Че утре или някой ден, всемира

Ще иска да разкажеш за мигът.

Какво направи, на кого помогна?

Кого спаси, на колко даде?

И колко хора в живота трогна

Без съвестта си да продаде.

Лицемерието в повече ли беше?

За егоизма имаше ли мяра?

Дали, когато даваше личеше

Че всичко в тебе, беше чиста вяра.

Страхувам се и аз от този съд

Макар да знам, че съм грешил

Единствено, когато бил съм аз без път

И после съм се чувствал, сякаш съм препил.

Но истината винаги  стои

Заключена в някой тъмен ъгъл

Изкараш ли я някой път боли

Но повече боли го другия, че си го лъгал.

Затова бъдете честни първо с вас

Не се лъжете, оня вътре в теб я знае

Че истината винаги е  в нас

Стои и чака да излезе.