Dec 18, 2018, 11:28 PM

Истината

711 0 0

Истината

 

Върви часовникът, не спира

Промъква се в нас страхът,

Че утре или някой ден, всемира

Ще иска да разкажеш за мигът.

 

Какво направи, на кого помогна?

Кого спаси, на колко даде?

И колко хора в живота трогна

Без съвестта си да продаде.

 

Лицемерието в повече ли беше?

За егоизма имаше ли мяра?

Дали, когато даваше личеше

Че всичко в тебе, беше чиста вяра.

 

Страхувам се и аз от този съд

Макар да знам, че съм грешил

Единствено, когато бил съм аз без път

И после съм се чувствал, сякаш съм препил.

 

Но истината винаги  стои

Заключена в някой тъмен ъгъл

Изкараш ли я някой път боли

Но повече боли го другия, че си го лъгал.

 

Затова бъдете честни първо с вас

Не се лъжете, оня вътре в теб я знае

Че истината винаги е  в нас

Стои и чака да излезе.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Hristo Hristov All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...