Истината е измамна
Аз не искам обич,
искам топлина...
Не искам страст дори,
а искам светлина!
Бях потънал в мрак,
усещах само самота.
Изгубен бях във страх
изпълнен с куха празнота.
Недей сега ме съжалява,
сърцето ми това не заслужава.
Истината е измамна
и чувствата във теб,
не искам да открадна
сърцето ти, сковано в лед.
Дъждът тъжи със мен...
Ти не ме обичаш, знам.
Но не искам и да прося,
по-добре да бъда сам!
искам топлина...
Не искам страст дори,
а искам светлина!
Бях потънал в мрак,
усещах само самота.
Изгубен бях във страх
изпълнен с куха празнота.
Недей сега ме съжалява,
сърцето ми това не заслужава.
Истината е измамна
и чувствата във теб,
не искам да открадна
сърцето ти, сковано в лед.
Дъждът тъжи със мен...
Ти не ме обичаш, знам.
Но не искам и да прося,
по-добре да бъда сам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Валентинов Всички права запазени
