1.09.2010 г., 23:11

Истината за нас

940 0 2

Какво ли хората ще кажат,

ако ни видят хванати за ръка.

С думи те ще ни накажат:

"Грешка е между тях любовта."

 

Ще ни осъдят като безмилостни съдии,

ако прегърнати минем покрай тях.

Как тази мисъл да изтрия,

че с големи думи ще ни направят за смях.

 

Втренчени погледи ще ни следят,

където и да се появим.

Ще поискат може би да ни разделят -

от завист и гняв неудържим.

 

Какви ли не лъжи

зад гърба ни ще чуваме всеки ден.

О, мой смисъл на живота - ТИ

посрещай ги смело, заедно с мен.

 

Но не мога повече да пазя в тайна -

колко много те обичам.

Дори на улицата да се целунем случайно -

нека ни видят всички.

 

Истината за нас

не всеки може да приеме.

Но безкрайно щастлива съм аз,

щом си ти до мене.

 

И не ме интересуват хорските думи,

за мен си важен ти.

Докато има любов помежду ни -

никой не може да ни раздели.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Бобойчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Е, стига де, ядосват ме хора, които са склонни да пишат за обществените стереотипи и неадекватни навици... И аз харесвам жени, но избягвам да отделям внимание на заобикалящите ме неоснователни обстоятелства... Вложи малко повече чувство към музата си и би могла да публикуваш интересни като тематика творби! Успех!
  • Да, никой не може...
    Усмивки за вас!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...