1.09.2010 г., 23:11

Истината за нас

937 0 2

Какво ли хората ще кажат,

ако ни видят хванати за ръка.

С думи те ще ни накажат:

"Грешка е между тях любовта."

 

Ще ни осъдят като безмилостни съдии,

ако прегърнати минем покрай тях.

Как тази мисъл да изтрия,

че с големи думи ще ни направят за смях.

 

Втренчени погледи ще ни следят,

където и да се появим.

Ще поискат може би да ни разделят -

от завист и гняв неудържим.

 

Какви ли не лъжи

зад гърба ни ще чуваме всеки ден.

О, мой смисъл на живота - ТИ

посрещай ги смело, заедно с мен.

 

Но не мога повече да пазя в тайна -

колко много те обичам.

Дори на улицата да се целунем случайно -

нека ни видят всички.

 

Истината за нас

не всеки може да приеме.

Но безкрайно щастлива съм аз,

щом си ти до мене.

 

И не ме интересуват хорските думи,

за мен си важен ти.

Докато има любов помежду ни -

никой не може да ни раздели.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Бобойчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Е, стига де, ядосват ме хора, които са склонни да пишат за обществените стереотипи и неадекватни навици... И аз харесвам жени, но избягвам да отделям внимание на заобикалящите ме неоснователни обстоятелства... Вложи малко повече чувство към музата си и би могла да публикуваш интересни като тематика творби! Успех!
  • Да, никой не може...
    Усмивки за вас!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...