dar4e_to (Дарина Дечева)
231 98
7.11.2010 г., 18:32 ч.

Истината за смъртта и свободата 

  Поезия » Друга
1160 0 28


Не е истина чак как на припека пуши паважът

като мокър тютюн в обгоряла до старост лула.

Няма жива душа – да приседнете, че да разкаже

за това-онова, дето пуска бразди по чела.

 

Няма мисъл дори. И от тихото по-тихо става

в тая кръчма без вино във селото с мирис на смърт.

Ей я. Седнала гърбом – една неугледна такава –

да ме кани на приказки, вместо да махне със сърп.

 

Да поседна. То не, че е дружка за маса и чаша,

но поне ще попитам за хората. Де им къщята?

И дано като види, че нямам мерак да я плаша,

да ми каже за тях, за човеците в сетното ято,

 

де извиха хоро в небесата над църква и ниви.

Тежка вита корона над дом, изкорубен от зло.

Ти видя ли ги хората, Смърт? И дали са щастливи?

Там, в небето - свободни, да кърпят каквото било?

 

Не е истина чак как прокуди и селското лято,

как посече с замах всяка утринна песен на чан.

Мила Смърт - имам нещо по-ценно от купища злато.

Имам капка живот, оцелял след казани катран.

 

Ти си жадна до смърт, но повярвай – последната капка

я изплаках сама, затова ще я пия сама.

Казват, нямало нищо над тебе. И дяволски бъркат.

Ти си само стъпало към цяло небе свобода.

 

© Дарина Дечева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Знаеш ли, някога , може би след нас, ще се роди раздел "селска поезия", щото то ще е музеен експонат и щото темелите И са от дялан камък! Аз ти благодаря от сърце, Дарче, за Чувството!
    Зем.
  • Ще взема да се пенсионирам вече...като гледам как пишат хората. Ех, Дар. И аз да изгубя дъх веднъж. Високо небе си. Ив
  • Без думи!!!...
  • много силна поезия,стихотворението е великолепно
  • харесах
  • "Ти си жадна до смърт, но повярвай – последната капка

    я изплаках сама, затова ще я пия сама."

    Аз съм дяволски жадна за твоята поезия...Даре! Покланям ти се доземи!...сърдечно...знаеш...
  • Пак го прочетох, и пак тръпки ме полазиха.....
  • Просто-Благодаря!
  • Без дъх ме остави, Дарче!
    Без дъх!!!
  • Пленителен, силен, майсторски стих! Аплодисменти!!! Страшно ми хареса!
  • "Не е истина чак как на припека пуши паважът
    като мокър тютюн в обгоряла до старост лула."
    ...
    "Мила Смърт - имам нещо по-ценно от купища злато.
    Имам капка живот, оцелял след казани катран."
    ...
    Толкова си жива, когато говориш за смъртта!
    И силна.
    И мъдра.
  • Казах го и пак ще го кажа - цялото битие (и видимото, и невидимото) в един стих!!!
    Ще добавя само, че ми стана любим в мига в който го прочетох.
    Прегръдки, Дар-ование!***
  • Какво друго, освен да се поклоня мълчаливо.......
  • Това е гигантски стих! Божествена поезия!
  • Красив и изящен стих!
    Браво!

  • "Казват, нямало нищо над тебе. И дяволски бъркат.
    Ти си само стъпало към цяло небе свобода."

    Впечатляваща Поезия! Поздрав!

  • не може да се каже по-хубаво от това...
    великолепно стихотворение, Дарче...прекрасна,
    каквато те знам...сърдечно те, прегръщам.
  • Проникновение...
    Поздравления, Дарина!

    Здравей !!!
  • Каква поанта самооо!!! Остави ме без дъх, Дар!
  • Колкото и пъти да го чета, сетивата ми не могат да му се наситят...
    Много голям стих, Дар!
  • каквото и да ти кажа сега - малко ще ти е...
    тежка образност, плавен изказ, убийствена поанта - нищо повече от разкошна поезия!
    добре е, че те има.
  • С поздравления!
  • Пред истината думите ми мълчат!
    Поздравления, Дар!
  • Поздрав, Дар, знаеш, че обожавам този стих!
  • Страшен финал

    ,,Ти си само стъпало към цяло небе свобода.''
    Страшен!!!
  • Невероятно! Истинско, живо и неповторимо!
  • още един много голям стих...поздравления
  • Ааа, не е истина просто!

    Казват, нямало нищо над тебе. И дяволски бъркат.
    Ти си само стъпало към цяло небе свобода.

Предложения
: ??:??