25.08.2013 г., 17:03

Истини

598 0 1

Истини

 

Шепа истини, шепа надежди.

Шепа тишини настръхнали

онемели усещания.

Хвърлени въпроси,

очаквания, желания,

битки, вихри, пътища.

Пресичат се разстояния.

Шетат из душата ми.

 

Когато дори и вятърът е влюбен.

Боли, прошепвам ти 

и притихвам в сълза -

капчица, която се слива с теб.

И любов ме позна в спрялото време.

Вричане като обичане се сгушва.

Аз съм твоето безвремие.

Ела, събрах се... Чакам те!

 

©Ванко Николов (Starkmaster®vn)

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванко Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...