Стръкче любов
Сънувах, че небето ми се рони.
И падаха, и падаха звезди.
А покрай мен препускаха сезоните,
прегазваха последните мечти.
Но няма кой съня да разгадае,
съмненията ми да укроти:
денят дойде безгрижен и нехаен,
а толкова далече пак си ти.
И тръгвам - в спомените да те търся,
готова този свят да променя.
Езичница да съм, ще се покръстя
и ще изкупя цялата вина -
за любовта ни - грешна, недоносена,
която не намери дом, ни бряг.
Защото във година високосна
усети, че е жива. И избра
най-стръмната пътека за сърцата,
най-грешната посока за страстта,
най-жертвената клада за душата,
която да ù върне светостта...
Сънувах, че небето ми се рони.
(Дали не предвещава нещо зло?!)
Тръгни към мен - през всичките сезони.
Аз пазя живо стръкчето любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
