Истинска ли си,когато плачеш?
Когато навън дъждът вали,
когато само НЕГО чакаш,
да дойде,за да те спаси?
Когато едничка и надеждата умира,
убита от безмилостни лъжи...
Истинска ли си,когато не намираш
смисъла да продължиш?
Когато знаеш,че за ТЕБ и НЕГО
няма УТРЕ и болката си давиш във мечти?
Когато чакаш без вяра и посока,
съдбата ти какво ще отреди...
Истинска ли си,когато плачеш
със пресъхнали сълзи?
Когато със тъга поглеждаш
назад към отминаващите дни?
И нито стон,и нито вопъл,
сякаш спиш с отворени очи...
© Никол Всички права запазени