Истинска...
Не знам дали съм роза, друг да каже.
Но сигурно е, че бодли си имам.
Макар и да вирея по паважа,
от чужди стъпки винаги боли ме...
Когато в нечия душа е зима,
и мене снежната печал затрупва...
За себе си дори необяснима,
за някои изглеждам твърде трудна…
И как в света живея, си е чудо...
Коприва съм навярно...Много паря!
С любов бери ме, с нежни ръкавици.
Редовно вечер кипвай си отвара,
защото съм полезна, лековита...
Русалка съм самотна сред вълните...
Обичам в стих коралов да се сгуша.
На дъното не е завлечен никой,
поспрял неволно, в моя глас заслушан…
Но бих ли оцеляла с теб на суша?!...
Не съм магьосница. Ни ангел светъл.
Родена птица, рея се на воля…
Не сменям свобода за златна клетка.
И само на Създателя се моля!
Жена съм, истинска!...Все още пролет
реки напълва в крехката ми есен.
Крилете ми способни са за полет -
кръстовам с тях пространствата Небесни…
Ела!... Ще разбереш, че е чудесно!
Албена Димитрова
25.2.2020.
София.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Димитрова Всички права запазени
