anabel7 (Албена Димитрова)
179 6855
29 февр. 2020 г., 07:47

Истинска... 

  Поэзия
835 7 14

Не знам дали съм роза, друг да каже.

Но сигурно е, че бодли си имам.

Макар и да вирея по паважа,

от чужди стъпки винаги боли ме...

Когато в нечия душа е зима,

и мене снежната печал затрупва...

За себе си дори необяснима,

за някои изглеждам твърде трудна…

И как в света живея, си е чудо...

 

Коприва съм навярно...Много паря!

С любов бери ме, с нежни ръкавици.

Редовно вечер кипвай си отвара, 

защото съм полезна, лековита...

Русалка съм самотна сред вълните...

Обичам в стих коралов да се сгуша.

На дъното не е завлечен никой,

поспрял неволно, в моя глас заслушан…

Но бих ли оцеляла с теб на суша?!...

 

Не съм магьосница. Ни ангел светъл.

Родена птица, рея се на воля…

Не сменям свобода за златна клетка.

И само на Създателя се моля!

Жена съм, истинска!...Все още пролет

реки напълва в крехката ми есен.

Крилете ми способни са за полет -

кръстовам с тях пространствата Небесни…

Ела!... Ще разбереш, че е чудесно!

 

 

Албена Димитрова

25.2.2020.

София.

© Албена Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??