anabel7
171 резултата
Аз още помня колко силно те мечтах!...
И как горещо умолявах Всемогъщия
по-скоро да ми прати само две неща:
любящ съпруг и теб, прекрасна моя
дъще! ...
И как горещо умолявах Всемогъщия
по-скоро да ми прати само две неща:
любящ съпруг и теб, прекрасна моя
дъще! ...
187
6
10
… А някога светът ми се побираше в едничка дума - "ти".
Боях се, че отидеш ли си, в този миг и аз ще спра да дишам!
Но ето, че земята и след тебе продължи да се върти…
Не литна и душата ми от тялото – така реши Всевишният.
Реката на мълчанието бавно ме удавяше, без дъх ...
Боях се, че отидеш ли си, в този миг и аз ще спра да дишам!
Но ето, че земята и след тебе продължи да се върти…
Не литна и душата ми от тялото – така реши Всевишният.
Реката на мълчанието бавно ме удавяше, без дъх ...
335
6
13
Блажени миротворците, защото те
ще се нарекат синове Божии.
Матей 5:9
Дърветата протягат към Твореца обгорените си клони.
Не могат да говорят, но сълзите по стъблата им се стичат… ...
ще се нарекат синове Божии.
Матей 5:9
Дърветата протягат към Твореца обгорените си клони.
Не могат да говорят, но сълзите по стъблата им се стичат… ...
252
5
6
Има много по-умни, но страхливи. С такива се постъпва другояче. Такива трябва да бъдат около нас, да се съветваме с тях, пък ние да извършваме. Васил Левски
Народът те канонизира за светец.
Нарече те без колебание "апостол".
Но не икона, нито паметник с венец
ти искаше, а само – да не тлеем в робство! ...
Народът те канонизира за светец.
Нарече те без колебание "апостол".
Но не икона, нито паметник с венец
ти искаше, а само – да не тлеем в робство! ...
488
8
10
От утрото наклажда Бог огньовете Си в пещите на август.
По пладне в тях изпича от земята слънчогледови погачи.
Горите дъх забавят, а полята мързеливо се протягат.
Керваните на времето пътуват към оазиса на здрача.
Но в къщата, където съм пораснала, и денем е прохладно. ...
По пладне в тях изпича от земята слънчогледови погачи.
Горите дъх забавят, а полята мързеливо се протягат.
Керваните на времето пътуват към оазиса на здрача.
Но в къщата, където съм пораснала, и денем е прохладно. ...
293
2
7
Оставете ги: те са слепи водачи на слепци; ако пък слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата. Матей 15.14.
Нарисувай ни с Твоята четка, Художнико!
Грозотата на тежките наши недъзи
в красота превърни я, единствен Ти можеш го!
Нарисувай ни, само Те моля, побързай! ...
Нарисувай ни с Твоята четка, Художнико!
Грозотата на тежките наши недъзи
в красота превърни я, единствен Ти можеш го!
Нарисувай ни, само Те моля, побързай! ...
576
7
10
Не знаех как и откъде дошла съм на света.
С възторг посрещах всеки ден! Мечтаех през нощта
на кон да дойде моят принц и да ме отведе
в дворец, в къщурчица дори - където и да е!
Но предан да е рицар мой, обрекъл се до гроб! ...
С възторг посрещах всеки ден! Мечтаех през нощта
на кон да дойде моят принц и да ме отведе
в дворец, в къщурчица дори - където и да е!
Но предан да е рицар мой, обрекъл се до гроб! ...
338
4
9
Не преставаш да хвърляш по мене словесната кал.
Но аз никога няма да вдигна ръка срещу тебе.
Друг измива с любов утаената моя печал.
За мнозина навярно все още ще бъда потребна.
Предостатъчно камъни сипе животът по нас. ...
Но аз никога няма да вдигна ръка срещу тебе.
Друг измива с любов утаената моя печал.
За мнозина навярно все още ще бъда потребна.
Предостатъчно камъни сипе животът по нас. ...
396
6
14
За отечеството работим, байо, кажи ти моите и аз твоите кривици,
па да се поправим и все [за]едно да вървим, ако ще бъдем хора.
Васил Левски
Докога ли ще се лутаме?… За кой ли път изгубихме пътечката!
Като в приказката детска за Радинка и големия лъжец. ...
па да се поправим и все [за]едно да вървим, ако ще бъдем хора.
Васил Левски
Докога ли ще се лутаме?… За кой ли път изгубихме пътечката!
Като в приказката детска за Радинка и големия лъжец. ...
333
3
7
на моите родители
У дома се завръщам. Лозниците с грозде надвиснало
ме погалват лениво. Съвсем буренясал е дворът.
Закъснях!... И умирам от глад! Но за мен си помислил -
превъзходен е Твоят сладкиш от смокини и орехи! ...
У дома се завръщам. Лозниците с грозде надвиснало
ме погалват лениво. Съвсем буренясал е дворът.
Закъснях!... И умирам от глад! Но за мен си помислил -
превъзходен е Твоят сладкиш от смокини и орехи! ...
653
9
20
Забраних си на сърцето да лети.
На каишка си го водя като куче –
да не тича след несбъднати мечти!...
Е, голямата любов не ми се случи,
но очаквам да получа онзи дар ...
На каишка си го водя като куче –
да не тича след несбъднати мечти!...
Е, голямата любов не ми се случи,
но очаквам да получа онзи дар ...
329
6
14
Повика ме по име и Те чух.
Докосна ме и цялата потръпнах.
А после звънна пролетен капчук.
По клоните избиха млади пъпки…
С очите на душата Те видях! ...
Докосна ме и цялата потръпнах.
А после звънна пролетен капчук.
По клоните избиха млади пъпки…
С очите на душата Те видях! ...
373
6
10
Дъждът заваля… И вали, и вали, и вали…
В пространства незрими небесните ангели плачат.
За нашите крехки човешки души ги боли,
в капан уловени от злите слуги на палача.
Камшиците водни плющят през пороя от скръб. ...
В пространства незрими небесните ангели плачат.
За нашите крехки човешки души ги боли,
в капан уловени от злите слуги на палача.
Камшиците водни плющят през пороя от скръб. ...
529
9
17
> Не вярвай, че летиш. Защото полетът
>
> дула жестоки в себе си насочва.
>
> Красимир Обретенов ...
>
> дула жестоки в себе си насочва.
>
> Красимир Обретенов ...
425
7
8
Този Великден съвсем не прилича на другите.
Гневен и страшен е, с бронежилетка и каска.
В храма почернени майки, дечица, съпруги…
тихо преглъщат най-тъжното свое причастие.
Този Великден сърцата от злост не пречисти. ...
Гневен и страшен е, с бронежилетка и каска.
В храма почернени майки, дечица, съпруги…
тихо преглъщат най-тъжното свое причастие.
Този Великден сърцата от злост не пречисти. ...
493
5
7
Нощта раздипля траурен воал
над клепките притворени на здрача.
Войник прострелян, вечен сън заспал,
трева прегръща… Кой ще го оплаче???
Сърцето му успя ли да прости ...
над клепките притворени на здрача.
Войник прострелян, вечен сън заспал,
трева прегръща… Кой ще го оплаче???
Сърцето му успя ли да прости ...
528
6
13
Отиде си лятото палаво, яхнало щъркел.
Целуна ме с дъх на море, обеща да се върне!...
И ето я - есен пристъпва, надменна и хладна.
С букет хризантеми, в одежда от пурпур и злато.
Подава ми кошница, с грозде и ябълки пълна. ...
Целуна ме с дъх на море, обеща да се върне!...
И ето я - есен пристъпва, надменна и хладна.
С букет хризантеми, в одежда от пурпур и злато.
Подава ми кошница, с грозде и ябълки пълна. ...
354
2
4
Добър вечер, Създателю, идвам при Теб да поседна.
Натежа ми небето от горест, напира да рукне.
Предусещам студения полъх на дните последни.
Как издържа Земята на толкова смърт и разруха?!...
Как побират сърцата ни толкова злоба човешка?! ...
Натежа ми небето от горест, напира да рукне.
Предусещам студения полъх на дните последни.
Как издържа Земята на толкова смърт и разруха?!...
Как побират сърцата ни толкова злоба човешка?! ...
375
3
3
Рисуват те, Дево, от мрамор те ваят, от думи…
На помощ те викат в борбата със сили нечисти.
Пристъпват в покоя ти с трепет и моите мисли,
щом чуят в сърцето камбани, тревожни и шумни.
Полагам глава на гърдите ти, нежно ме галиш… ...
На помощ те викат в борбата със сили нечисти.
Пристъпват в покоя ти с трепет и моите мисли,
щом чуят в сърцето камбани, тревожни и шумни.
Полагам глава на гърдите ти, нежно ме галиш… ...
1610
12
45
Клавишите потъваха, въздъхвайки под пръстите ми скръбно...
Чукчèтата дробяха на кристалчета от звуци тишината...
Шопен ги чу в отвъдното, ефира прекоси за миг обратно.
Тъгата ми целуна. С теготата ми на рамото си тръгна…
И детството мажорно се завърна със сонатата на Моцарт. ...
Чукчèтата дробяха на кристалчета от звуци тишината...
Шопен ги чу в отвъдното, ефира прекоси за миг обратно.
Тъгата ми целуна. С теготата ми на рамото си тръгна…
И детството мажорно се завърна със сонатата на Моцарт. ...
608
9
18
За кой ли път романа на живота си прелиствам… Недописан.
В началните му страници навярно същността си ще открия.
В прегръдката на мама, без която все не можех да заспивам.
(Не беше ли до мене тя, в завивките сълзичките си триех.)
И в гълъбовосиния, вглъбен или зареян взор на тати. ...
В началните му страници навярно същността си ще открия.
В прегръдката на мама, без която все не можех да заспивам.
(Не беше ли до мене тя, в завивките сълзичките си триех.)
И в гълъбовосиния, вглъбен или зареян взор на тати. ...
648
3
11
На Д.
Душите ни се срещнаха насън.
Валеше в мен неясният ти шепот.
Дали от миналото беше звън?
Или дочух от бъдещето екот? ...
Душите ни се срещнаха насън.
Валеше в мен неясният ти шепот.
Дали от миналото беше звън?
Или дочух от бъдещето екот? ...
543
8
15
Времето забавя крачки в мъртвите листа.
Колко бързо прелетяха миговете летни!
Зимата студенокръвно готви се за старт.
Пролетта… Ах, тя изглежда толкова далече!...
Идват дълги, мразовити декемврийски нощи. ...
Колко бързо прелетяха миговете летни!
Зимата студенокръвно готви се за старт.
Пролетта… Ах, тя изглежда толкова далече!...
Идват дълги, мразовити декемврийски нощи. ...
560
6
13
Оглушах от екранни лъжи. В крокодилски сълзи се удавих.
Под земята животът мъжди… С кръв ли трябва да плаща за правда?!
И надеждата диша едва… Не донесе мир белият щъркел.
Сред руини, отломки, слова… похитената истина търся!
Не цветенца и млади треви, а гробове в градинките никнат... ...
Под земята животът мъжди… С кръв ли трябва да плаща за правда?!
И надеждата диша едва… Не донесе мир белият щъркел.
Сред руини, отломки, слова… похитената истина търся!
Не цветенца и млади треви, а гробове в градинките никнат... ...
640
4
16
Декември побесня и ветровете три дни шибаше с камшика.
Най-сетне усмири се днес, подкара кротко зимната карета.
Но всеки лъч на слънцето изострил е до ледена игличка.
И аз като Мария Магдалина ще се сгуша при нозете Ти.
Там топло е. Протягам длан към книгата свещена на живота. ...
Най-сетне усмири се днес, подкара кротко зимната карета.
Но всеки лъч на слънцето изострил е до ледена игличка.
И аз като Мария Магдалина ще се сгуша при нозете Ти.
Там топло е. Протягам длан към книгата свещена на живота. ...
725
7
11
Небето притвори очите си слънчево-модри.
С дъждовно набъбнали устни земята докосна.
Полива градината Господ… А ние мърморим,
че трябва отново чадъра в ръка да си носим.
А ние нехаем, че тук сме за малко, на гости ...
С дъждовно набъбнали устни земята докосна.
Полива градината Господ… А ние мърморим,
че трябва отново чадъра в ръка да си носим.
А ние нехаем, че тук сме за малко, на гости ...
684
8
23
Тя е в мене, дълбоко… И чака да бъде дарена.
Без остатък, до сетна секунда от земното време.
Помъдрява полека... Отдавна не бърза за никъде.
Лъчезарна, усмихната… Но непонасяща викове.
От чие ли ребро е, така и не стана понятно. ...
Без остатък, до сетна секунда от земното време.
Помъдрява полека... Отдавна не бърза за никъде.
Лъчезарна, усмихната… Но непонасяща викове.
От чие ли ребро е, така и не стана понятно. ...
2032
13
55
До мен ли си?... Така и не разбрах.
Не мога да Те пипна, да Те видя...
Сърцето си превърнах в какавида.
Затворих се сама в пашкул от страх.
Синаповото зрънце не кълни. ...
Не мога да Те пипна, да Те видя...
Сърцето си превърнах в какавида.
Затворих се сама в пашкул от страх.
Синаповото зрънце не кълни. ...
1453
17
49
Ти кротко ни гледаш – незримо Око.
Нали сътвори ни от пръст, но свободни.
Не разумът чист, суетата ни води.
Дали не сгреши генетичния код?
Но знам, ще замахнеш – последен откос. ...
Нали сътвори ни от пръст, но свободни.
Не разумът чист, суетата ни води.
Дали не сгреши генетичния код?
Но знам, ще замахнеш – последен откос. ...
1289
9
27
Радвай се на всеки земен миг!
Не мисли какво ще бъде после…
Простичко е, като „до, ре, ми…”
И не трябват никакви въпроси.
Изживей го ти като дете! ...
Не мисли какво ще бъде после…
Простичко е, като „до, ре, ми…”
И не трябват никакви въпроси.
Изживей го ти като дете! ...
608
9
17
на сестра ми и нейния съпруг
Мила моя сестричке, откъсна ли зрели смокини?
Натежаха ли в двора гроздовете, пълни със сок?
Всяка вечер се моля, разплакана в скута на Бог,
да си дойда при теб! У дома да остана завинаги!... ...
Мила моя сестричке, откъсна ли зрели смокини?
Натежаха ли в двора гроздовете, пълни със сок?
Всяка вечер се моля, разплакана в скута на Бог,
да си дойда при теб! У дома да остана завинаги!... ...
606
8
15
Докога ще размахваш косата, животе
и мечтите без жал ще прерязваш?
Колко сълзи ще капят по листите нотни?!...
Колко кули ще зидам напразно?…
Уж билетче си купих. Но влакът за рая ...
и мечтите без жал ще прерязваш?
Колко сълзи ще капят по листите нотни?!...
Колко кули ще зидам напразно?…
Уж билетче си купих. Но влакът за рая ...
827
14
28
Поетите… Те нямат цвят.
Не са ни сини, ни червени…
По стръмни склонове вървят...
Навяхват глезени, колене…
Но не умеят да пълзят. ...
Не са ни сини, ни червени…
По стръмни склонове вървят...
Навяхват глезени, колене…
Но не умеят да пълзят. ...
631
8
19
Облякох пижамата с цвят резеда –
прозрачно жарсе от коприна, с дантели.
Дали си я спомняш?... Отвръщаш ми: „Да.”
Признавам си – пазех я само за тебе!
О, толкова лесно се свличаше тя, ...
прозрачно жарсе от коприна, с дантели.
Дали си я спомняш?... Отвръщаш ми: „Да.”
Признавам си – пазех я само за тебе!
О, толкова лесно се свличаше тя, ...
1190
18
32
Преди да изпълзи змия отровна
от мрака на греховната ти същност;
преди да изречеш хапливо слово,
което след това към теб се връща;
преброй до три, вържи езика здраво! ...
от мрака на греховната ти същност;
преди да изречеш хапливо слово,
което след това към теб се връща;
преброй до три, вържи езика здраво! ...
1223
13
38
Благодаря за живота, Създателю мой!
За молекулите въздух, издишан и вдишан...
За прецъфтялата пролет, за летния зной…
За песента и словата, които аз пиша.
Благодаря Ти за ореха, тупнал пред мен. ...
За молекулите въздух, издишан и вдишан...
За прецъфтялата пролет, за летния зной…
За песента и словата, които аз пиша.
Благодаря Ти за ореха, тупнал пред мен. ...
1708
21
66
Нощта ми е приготвила кафе.
Поднася ми го в звездната си чаша.
Светът облича лунно кадифе.
Но пътят му е гибелен и плашещ…
От шепите на будната душа ...
Поднася ми го в звездната си чаша.
Светът облича лунно кадифе.
Но пътят му е гибелен и плашещ…
От шепите на будната душа ...
1011
17
30
VI
Пробуди се когато усети ефирната целувка на зората върху затворените си клепачи. Няколко секунди ѝ бяха достатъчни, за да се опомни къде се намира. Разсънвайки се, направи отново анализ на случилото се предишния ден (както съветваше народът: „утрото е по-мъдро от вечерта”). Но нищо по-различно не ...
Пробуди се когато усети ефирната целувка на зората върху затворените си клепачи. Няколко секунди ѝ бяха достатъчни, за да се опомни къде се намира. Разсънвайки се, направи отново анализ на случилото се предишния ден (както съветваше народът: „утрото е по-мъдро от вечерта”). Но нищо по-различно не ...
612
4
7
Тази нощ ще затвори Земята поредна окръжност
в пируетен космически танц със сияйното Слънце.
Ще се скрият зад празнични маски душите ни скръбни.
Но с шампанско любовната жажда дали ще залъжем?...
Ще пируват едни… А мнозина, останали гладни, ...
в пируетен космически танц със сияйното Слънце.
Ще се скрият зад празнични маски душите ни скръбни.
Но с шампанско любовната жажда дали ще залъжем?...
Ще пируват едни… А мнозина, останали гладни, ...
623
12
18
V
След секундите на
опияняваща близост, през които любовта тържествуваше, разумът все пак успя да разклати звънчето и те послушно се отдръпнаха един от друг…
Влади спонтанно възкликна, разочарован и недоумяващ къде са косите ѝ - явно очакваше да са дълги, каквито бяха в спомените му от Поморие и на ...
След секундите на
опияняваща близост, през които любовта тържествуваше, разумът все пак успя да разклати звънчето и те послушно се отдръпнаха един от друг…
Влади спонтанно възкликна, разочарован и недоумяващ къде са косите ѝ - явно очакваше да са дълги, каквито бяха в спомените му от Поморие и на ...
1055
3
7
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
