anabel7

82 резултата
  • Там...

    anabel7 (Албена Димитрова) anabel7
    Поезия
    Забравих коя съм, Създателю мой, припомнѝ ми!
    Покълват Словата, които си в мене посял.
    Познаваш ме цяла - нали ме направи от кал,
    подхлъзвам се лесно… А после Те викам по Име...
    Защо ли пак търся онази човешка любов? ...
      296  13  19 
  • Към Дева Мария

    anabel7 (Албена Димитрова) anabel7
    Поезия
    От сквернотата на живота неопазена,
    преследвах щастието… Исках да го хвана!
    Свистеше ласото… Но щракваше капанът.
    И все на дявола робиня се оказвах…
    А как мечтаех да съм чиста като тебе! ...
      345  15  31 
  • Несъвместимост

    anabel7 (Албена Димитрова) anabel7
    Поезия » Любовна, Философска
    На Е. С.
    Ти си всичко, което не съм.
    Аз съм всичко, което не си.
    Докога ще си само мой сън?
    Докога ще съм твой блян красив?... ...
      345  11  29 
  • Повярвай ми...

    anabel7 (Албена Димитрова) anabel7
    Поезия » Философска
    На стълбата обществена стъпалото най-ниско
    изглежда, сатана за цял живот ми е запазил.
    Обаче там спокойно е - почти е нулев рискът
    да бъдеш грубо блъскан или ритан...и прегазен!
    Как скърца той със зъби, че без власт е да отнеме ...
      293  11  20 
  • Девойката, която ти постла легло

    anabel7 (Албена Димитрова) anabel7
    Поезия » Любовна
    на Е. С.
    (Вдъхновено от Робърт Бърнс –
    „Девойката, която ми постла легло”)
    Девойката, която ти постла легло,
    ти взе в обятията си нетърпеливо. ...
      479  11  27 
  • Позволих си...

    anabel7 (Албена Димитрова) anabel7
    Поезия » Любовна
    На Е.С.
    Заведи ме на едно вълшебно място –
    при море и пясък, с гларусова песен...
    Да забравим, че животът ни е есенен!
    Щом сме заедно, отново ще е лято!... ...
      303  10  21 
  • Старо вино

    anabel7 (Албена Димитрова) anabel7
    Поезия » Любовна
    Отново сме заедно в класната стая.
    И както преди - с теб на първия чин.
    Незримо присядат и чувствата стари…
    Но влюбен от двама бе само един.
    А другият предан приятел остана. ...
      385  24 
  • Откровено

    anabel7 (Албена Димитрова) anabel7
    Поезия » Любовна
    на Е. С.
    Аз не мога да бъда крадец!
    Нечий дом да руша сили нямам.
    Да се крия, не зная къде...
    Не понася Творецът измама. ...
      726  15  35 
  • Искам...

    anabel7 (Албена Димитрова) anabel7
    Поезия » Пейзажна, Философска
    Защо ли обичам те толкова много, море?
    И търся за теб най-красивите думи и рими?
    Навярно защото напомняш ми моя Творец,
    вселената мъдро създал... всичко зримо, незримо...
    Живота в солената твоя утроба заченал... ...
      352  18 
  • При моето море

    anabel7 (Албена Димитрова) anabel7
    Поезия » Пейзажна, Философска
    Ето, обещах ти и се връщам!
    Прегърни ме, моя синя нежност!
    Даже разгневено и намръщено,
    всякак те обичам!...Неизменно.
    Само да те вдишвам - и ми стига. ...
      356  12  20 
  • Защо?...

    anabel7 (Албена Димитрова) anabel7
    Поезия » Философска
    Недей разплаква чуждата любов!
    Не помрачавай детските очички!
    Не можеш да се скриеш – има Бог.
    Навсякъде е Той... И вижда всичко.
    Не разрушавай къщата на другия, ...
      527  14  35 
  • В Небето...

    anabel7 (Албена Димитрова) anabel7
    Поезия
    Не искам да препускам върху мислите
    на лов за рядко срещани метафори.
    В преследването да изгубвам смисъла.
    Да чакам пред ръждясал стълб семафорен
    най-сетне ще примигне ли в зелено. ...
      363  12  23 
  • Отговорът

    anabel7 (Албена Димитрова) anabel7
    Поезия » Философска
    Ще запишеш ли и мен в онази Книга –
    с имената на избраните апостоли?
    Светостта им може би не ще достигна
    и навярно твърде дързък е въпросът ми.
    Но нали и аз от Теб съм сътворена, ...
      843  18  34 
  • Пролетно посвещение

    anabel7 (Албена Димитрова) anabel7
    Поезия
    Пак дочаках те, моя мечтана, сънувана пролет!
    Разорало е нови бразди по лицето ми времето.
    Но в душата цветя на надежда са вече наболи –
    много пъти да мога на тази земя да те срещам...
    Да танцувам под клонки разцъфнали с южния вятър... ...
      989  21  40 
  • Чакам възкресение

    anabel7 (Албена Димитрова) anabel7
    Поезия » Философска
    Читателю, влезни през моя стих.
    Душата ми от теб не се срамува.
    Не си безгрешен ти. И аз греших...
    Но някой трябва ли да е линчуван?
    Да, знам – ако обида изрека, ...
      1140  11  33 
  • Една Любов

    anabel7 (Албена Димитрова) anabel7
    Поезия » Любовна, Философска
    Живота си препъвах в гордостта.
    Пиян се олюляваше – от страсти.
    Душата ми политаше в калта...
    След всеки удар мъничко пораствах.
    В потока на сълзите се измивах. ...
      1806  40  73 
  • Кога ли?...

    anabel7 (Албена Димитрова) anabel7
    Поезия » Философска
    на Владислав Недялков
    Душата ти топла, препълнена с нежност,
    сама се бичува жестоко и стръвно.
    Осъжда се вечно да страда на кръста.
    Забравя, че Господ е само безгрешен! ...
      522  28 
  • Прозрение

    anabel7 (Албена Димитрова) anabel7
    Поезия » Философска
    Каква е ползата да бъдат чисти,
    колосани, изгладени душите ни,
    ако приличаме на празни стаи –
    студени, мрачни и необитаеми?...
    Ако не сме поканили Христос?... ...
      508  36 
  • Преди Рождество

    anabel7 (Албена Димитрова) anabel7
    Поезия » Философска
    Наближава големият празник... В студа
    суетата без срам се разголва.
    И по мокрите улици шества в града,
    триумфално поглеждайки Господ...
    Домове, магазини, базари и молове ...
      1129  14  39 
  • Прибързано

    anabel7 (Албена Димитрова) anabel7
    Поезия » Любовна, Философска
    На дъщеря ми Радина
    Една любов умира... Наранена, цяла в кърви...
    Прободе я рапирата на думите.
    Една любов – най-чистата, най-истинската, първата!...
    Удави се в греха от неразумност. ...
      1792  34  53 
  • Питам сърцето...

    anabel7 (Албена Димитрова) anabel7
    Поезия » Любовна, Философска
    Странствам по пътя си... Много ли, малко ли,
    колко остава, не зная.
    Все едно, вече по-близо е краят,
    а по-далече – началото.
    Просто върви си самотно реброто... ...
      720  12  38 
  • Есенно

    anabel7 (Албена Димитрова) anabel7
    Поезия » Пейзажна, Философска
    Красива си наистина! Трептиш неотразима
    в златисто, червеникаво и медено...
    Но тази красота навярно маска е на зимата.
    Предвкусвам вече устните ѝ ледени...
    Коси разпускаш слънчевосияйни, меки, топли... ...
      668  35 
  • Не така...

    anabel7 (Албена Димитрова) anabel7
    Поезия » Любовна
    Не така си представях живота, любов моя! НЕ така.
    А сред възгласи шумни "Горчиво!", под звън на камбани.
    В бяла рокля, с воал, от ръцете ти мъжки понесена.
    И с коса – тъмно злато – небрежно по теб разпиляна...
    Не така си представях живота, любов моя! НЕ така. ...
      741  34 
  • Градината на болката

    anabel7 (Албена Димитрова) anabel7
    Поезия » Философска
    Градината на болката сама ще те намери.
    И рано или късно всеки в нея се оказва.
    Внимавай да не се препънеш в камък от безверие.
    Да не пропаднеш в яма, пълна с ярост и омраза...
    Градината на болката какви ли тайни крие? ...
      619  33 
  • Не бъди идиот!...

    anabel7 (Албена Димитрова) anabel7
    Поезия » Философска
    Всеки ще мине през тази Врата.
    Знаеш, че с хитрост не ще се измъкнеш.
    Щом е решила да дойде смъртта,
    вече не можеш назад да я върнеш.
    Всичките изпити ще са приключили. ...
      1540  22  49 
  • Твоя...

    anabel7 (Албена Димитрова) anabel7
    Поезия » Философска
    Мечтая да Ти посветя най-хубавия стих!
    Защото Ти ме сътвори! Живот ми вдъхна Ти!
    Сърцето ми чрез Теб кръвта от вените гребе...
    Със Своята любов огряваш моето небе!
    Безсилна съм да сторя нещо, ако кажеш "НЕ!" ...
      419  21 
  • Влюбена

    anabel7 (Албена Димитрова) anabel7
    Поезия » Любовна, Философска
    Така съм се вкопчила в тебе, живот!
    Изглежда, съм вече до смърт пристрастена.
    Забравих дори твоя тежък хомот.
    И колко мечти, и надежди отне ми...
    А исках съвсем малко... Толкова малко! ...
      830  10  43 
  • Дървото на любовта

    anabel7 (Албена Димитрова) anabel7
    Поезия » Любовна
    Дървото на старата наша любов,
    изглежда, е пак оцеляло.
    След седмия зимен сън - леден, суров,
    ще има и пролет, и лято...
    И млади листенца, напъпили в клоните. ...
      553  34 
  • Нека Бог...

    anabel7 (Албена Димитрова) anabel7
    Поезия » Любовна
    Теб ли чакам все още?
    И сънувам те нощем…
    Теб ли искам все още, любов?
    Беше смисъл за мене.
    Бе живот, вдъхновение… ...
      566  31 
  • Безумие

    anabel7 (Албена Димитрова) anabel7
    Поезия » Философска
    Ослепял е този свят за Красотата.
    И за музика Небесна – оглушал.
    Мъдростта е омърсил с греховна кал.
    Любовта е заменил с телеца златен.
    За да търси не където трябва щастие… ...
      538  30 
  • Някой ден...

    anabel7 (Албена Димитрова) anabel7
    Поезия
    С август ще си тръгна аз, море.
    Но сега съм твоя... Само твоя!
    Ще се върна като стар рефрен
    следващото лято, посред зноя...
    Дотогава лудият копнеж ...
      604  10  39 
  • Надежда

    anabel7 (Албена Димитрова) anabel7
    Поезия » Философска
    С копнежи е изпълнено пространството.
    В посоки най-различни те летят...
    Едни са устремени все към банките,
    а други - към невидимия свят.
    Не искам да са розови мечтите ми - ...
      429  31 
  • Дали?

    anabel7 (Албена Димитрова) anabel7
    Поезия » Философска
    Изтъкана от вечни въпроси,
    любопитна да види отвъд,
    мисълта ми се рее из космоса…
    И в борба на живот и на смърт
    верен отговор тя ще докосне ли?... ...
      391  17 
  • На Иван Кръстанов

    anabel7 (Албена Димитрова) anabel7
    Поезия » Строги форми
    От майка си ли взе онази праведност,
    която трудно бих побрала в рими?
    Кръстителят ли беше в теб прославен,
    защото носиш неговото име?
    От нея ли взе тихото присъствие, ...
      579  38 
  • Забравих...

    anabel7 (Албена Димитрова) anabel7
    Поезия » Философска, Друга
    Почувствах, че Те няма, чак когато
    отвътре в мен звездите помътняха
    и стана непрогледна тъмнината.
    Влетяха странни прилепи отнякъде.
    Зловещи гарвани криле размятаха... ...
      646  35 
  • Развръзка

    anabel7 (Албена Димитрова) anabel7
    Поезия » Любовна, Философска
    Не се страхувам от раздялата –
    тя идва, за да ни пречисти.
    Ще се погледнем в огледалото
    и честно ще потърсим истината.
    Как бихме иначе узнали ...
      694  26 
  • Завръщане

    anabel7 (Албена Димитрова) anabel7
    Поезия
    Потракват монотонно колелата...
    И с релси хоризонтът е прободен.
    Пътувам аз… Най-сетне път обратен
    към своя дом – към истинския, роден…
    И ето я! – „Здравей!”– ми казва гарата. ...
      601  38 
  • Преди разсъмване

    anabel7 (Албена Димитрова) anabel7
    Поезия » Любовна
    Не съм усетила кога си влязъл.
    Сънят – свалил оградата желязна,
    приспал и стражата незабелязано...
    Усетих само устни незабравени –
    целувката, която ме оставяше ...
      449  22 
  • Ти, Който...

    anabel7 (Албена Димитрова) anabel7
    Поезия » Философска
    Ти, Който режисьор си на пиесата „Живот”,
    не си ми отредил, за жалост, роля на принцеса.
    А четох много приказки през детството си волно...
    Но моят благороден принц ме носи на ръцете си
    три дена само. После отлетя на своя облак… ...
      506  29 
  • Спасение

    anabel7 (Албена Димитрова) anabel7
    Поезия » Философска
    Когато в очите пресъхват капчуците,
    коварно сковава душата ледът.
    Замръзват словата и нещо в тях счупва се...
    Замлъква на мъртвите птици гласът.
    Тогава изстива сърцето, безчувствено ...
      560  39 

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.