anabel7 (Албена Димитрова)

В памет на доктор Стефан Черкезов

Те не бяха приятели твои, не бяха роднини.
Най-случайно пътуваха с тебе в един автобус.
Но след челния сблъсък внезапен и страшния трус
лумна пламък от ада и всички ти станаха ближни.
Ти бе цял, невредим, подари ти Бог шанс да живееш! ...

anabel7

Поезия » Строги форми

2025-11-02T01:06:29+02:00 231 4 2

Лунната долина

(по идея от едноименния роман на Джек Лондон)
По вените на сънения град
потича кръв от хора ранобудни…
А други предпочитат да поспят -
да ставаш в седем в събота е лудост! ...

anabel7

Поезия

2025-10-28T13:17:02+02:00 320 2 7

Лошо предчувствие

Отвън замириса на есен, на мокро, на студ…
И още на нещо, което не смея да мисля.
Нали все ни казваха, че е далече оттук?
Но тътен от ада се чува и вече е близко!...
Един миротворец сред сто - с кръвожадни инстинкти. ...

anabel7

Поезия

2025-10-27T06:31:39+02:00 202

И нека есента ни с нас остане...

ПУСТЬ ОСЕНЬ НАША ОСТАЁТСЯ С НАМИ...
Ольга Мальцева-Арзиани
*
Идут дожди, и нет проблем с водою:
Ведро наполнит бесконечный дождь. ...

anabel7

Преводи » Поезия, от Руски

2025-10-05T14:17:44+03:00 233 2

Ах, друже септември!

АХ, ДРУГ СЕНТЯБРЬ!
Ольга Мальцева-Арзиани
Ах, друг Сентябрь! Ты пришёл?
Не стой, мой милый, на пороге.
С тобой нам будет хорошо, ...

anabel7

Преводи » Поезия, от Руски

2025-09-16T07:52:21+03:00 453 5 5

Спонтанно

Искам да забегна само с теб.
В къщичка сред приказна горичка.
Всички ще шушукат, че въобще
на годините не ни прилича.
Но какво ни пука, та нали ...

anabel7

Поезия » Любовна

2025-08-22T10:38:27+03:00 594 9 15

Ксенюшка, майко руска

КСЕНЮШКА, МАТИ РУССКАЯ...
Ольга Мальцева-Арзиани
*
КСЕНЮШКА, МАТИ РУССКАЯ,
Нас своим сердцем согрей, ...

anabel7

Преводи » Поезия, от Руски

2025-06-16T07:29:16+03:00 500 4 4

Акварелната нежност на любовта

Ольга Мальцева-Арзиани
*
Акварельно - сиреневой нежностью
Нарисуй меня в мареве света.
Напои меня утренней свежестью, ...

anabel7

Преводи » Поезия, от Руски

2025-06-16T07:29:01+03:00 426 2 2

Епископът на Севастия

Богоносецът Власий обхожда брега на морето.
По вълните върви, както Господ Исус е вървял…
Планината Аргеос отново изкачва, където
бе живял в пещера… и лекувал бе мечка, чакал…
Нощем броди в града - белостенния, с негово име. ...

anabel7

Поезия

2025-05-04T21:54:29+03:00 355 3 4

Пробуждане

Вълните на болката парят… Връхлитат внезапно…
Удавям се бавно, мъчително в техния ад…
Строшените кости се врязват в плътта изтерзана
И в мощно торнадо завърта се целият свят…
“Човекът е по-издържлив и от кучето, дъще.” ...

anabel7

Поезия » Строги форми

2025-04-05T19:28:01+03:00 437 4 6

След Нова година

Величествен, пристъпва януари – властелин на студовете –
с корона от елхови клонки, вплетена в къдриците му снежни.
Престолът му от ледени кристали е на зимата в сърцето.
Но днес е в настроение – със слънчеви зеници ме поглежда.
Красавец е, признавам, но изключено е в него да се влюбя. ...

anabel7

Поезия » Любовна

2025-01-05T07:43:19+02:00 568 3 5

Рождество е, Христово!

РОЖДЕСТВО Е, ХРИСТОВО! И бялата радост -
светлоока, прощаваща, тихо вали…
Но от друго, далечно небе - озверяло,
пада смърт! … пада ужас и болка!… Нали?
Някой знае ли с колко човешки живота ...

anabel7

Поезия

2024-12-31T08:41:53+02:00 484 3 7

Автопортрет

У мен не се откриват пищни форми.
И блясъка на погледа изгубих.
Едва ли е останал даже помен
от някаква предишна моя хубост…
Това съм аз - без грим и без червило, ...

anabel7

Поезия

2024-11-29T05:29:19+02:00 598 8 13

Риторично

Там дълбоко… в незнайни, притулени, тъмни места
на душите ни немощни, незащитени от злото,
коренища вкопават и раснат отровни цветя
на омраза и мъст… Задушават вика на живота!
Зад завесата някой умело изплита лъжи… ...

anabel7

Поезия

2024-11-23T14:05:02+02:00 522 2 6

Жажда

На моите читатели
Онемели са думите в мен…Тишината е ялова.
Пресушени са всичките ручеи с жива вода.
Бог заключи Небето. Не ръсва ни капка, за жалост…
Неусетно и Гълъбът бял отлетя без следа. ...

anabel7

Поезия

2024-10-11T17:45:33+03:00 577 4 5

Самопризнание

Ние не можем да правим големи неща, а само малки с голяма любов.
Майка Тереза
Аз не мога да правя големи неща.
А за малки не зная дали съм способна.
Прецъфтях докато те очаквах в ръжта. ...

anabel7

Поезия

2024-10-07T06:31:32+03:00 700 5 13

Неизпратено

Здравей, любов, реших да ти напиша писъмце.
Макар че вероятно си забравила коя съм.
Е, все едно - сега не си за мен мечта и цел.
Директна съм, не се засягай, нека сме наясно.
Залъгвам се, че всъщност по-добре ми е без теб. ...

anabel7

Поезия » Любовна

2024-10-04T09:47:43+03:00 617 6 10

Безсъзнателно

Ти влезе със среднощния полъх
през открехнатия прозорец на съня.
Ненадейно, незнайно как и защо…
Не, не бях те повикала.
Дори бях започнала да си мисля, ...

anabel7

Поезия » Свободен стих

2024-08-14T21:54:12+03:00 709 2 1

***

Пламти морето в пурпура на залеза...
На плиткото и лодката отмаря...
Потъвам в дълбините на очите ти,
в отблясъците в синьото на ирисите
и в дланите с мазоли от веслата… ...

anabel7

Поезия » Бели стихове

2024-08-08T23:10:58+03:00 603 3 4

Писмо до сестра ми в отвъдното

Изпращам го по пощата на ангелите. Зная,
че то при теб със сигурност ще стигне.
Аз помня как до мен седеше в болничната стая.
Държа дланта ми… цяла нощ не мигна…
И помня те - студентка. Още малка бях. Тъгувах, ...

anabel7

Поезия » Строги форми

2024-08-07T11:31:01+03:00 627 3 11

Азбука на едно творение

Аз съм подобие Твое, Създател си мой.
Боже, нима бих могла без Духа Ти да дишам?!
Всичко промисляш – без липси, без нищо излишно.
Гледам небето, луната, звездите безброй…
Дом ти е целият космос, Всевишен си Ти! ...

anabel7

Поезия » Акростихове

2024-04-28T16:06:27+03:00 1.1K 7 16

На Жасмина

Аз още помня колко силно те мечтах!...
И как горещо умолявах Всемогъщия
по-скоро да ми прати само две неща:
любящ съпруг и теб, прекрасна моя
дъще! ...

anabel7

Поезия

2024-01-28T21:26:26+02:00 759 6 9

Приказка за Любовта

… А някога светът ми се побираше в едничка дума - "ти".
Боях се, че отидеш ли си, в този миг и аз ще спра да дишам!
Но ето, че земята и след тебе продължи да се върти…
Не литна и душата ми от тялото – така реши Всевишният.
Реката на мълчанието бавно ме удавяше, без дъх ...

anabel7

Поезия » Любовна

2023-10-15T14:57:14+03:00 1.2K 7 13

Присъда

Блажени миротворците, защото те
ще се нарекат синове Божии.
Матей 5:9
Дърветата протягат към Твореца обгорените си клони.
Не могат да говорят, но сълзите по стъблата им се стичат… ...

anabel7

Поезия

2023-10-06T05:34:08+03:00 764 5 6

Писмо до Левски

Има много по-умни, но страхливи. С такива се постъпва другояче. Такива трябва да бъдат около нас, да се съветваме с тях, пък ние да извършваме. Васил Левски
Народът те канонизира за светец.
Нарече те без колебание "апостол".
Но не икона, нито паметник с венец
ти искаше, а само – да не тлеем в робство! ...

anabel7

Поезия

2023-07-18T11:19:10+03:00 1.3K 9 9

Лято у дома

От утрото наклажда Бог огньовете Си в пещите на август.
По пладне в тях изпича от земята слънчогледови погачи.
Горите дъх забавят, а полята мързеливо се протягат.
Керваните на времето пътуват към оазиса на здрача.
Но в къщата, където съм пораснала, и денем е прохладно. ...

anabel7

Поезия

2023-07-07T02:52:18+03:00 858 3 6

Молитва към Твореца

Оставете ги: те са слепи водачи на слепци; ако пък слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата. Матей 15.14.
Нарисувай ни с Твоята четка, Художнико!
Грозотата на тежките наши недъзи
в красота превърни я, единствен Ти можеш го!
Нарисувай ни, само Те моля, побързай! ...

anabel7

Поезия

2023-07-01T07:44:54+03:00 1.4K 8 9

Автобиографично

Не знаех как и откъде дошла съм на света.
С възторг посрещах всеки ден! Мечтаех през нощта
на кон да дойде моят принц и да ме отведе
в дворец, в къщурчица дори - където и да е!
Но предан да е рицар мой, обрекъл се до гроб! ...

anabel7

Поезия

2023-06-28T19:55:49+03:00 861 4 8

На Елена

Не преставаш да хвърляш по мене словесната кал.
Но аз никога няма да вдигна ръка срещу тебе.
Друг измива с любов утаената моя печал.
За мнозина навярно все още ще бъда потребна.
Предостатъчно камъни сипе животът по нас. ...

anabel7

Поезия

2023-06-25T06:50:04+03:00 923 7 14

Докога????

За отечеството работим, байо, кажи ти моите и аз твоите кривици,
па да се поправим и все [за]едно да вървим, ако ще бъдем хора.
Васил Левски
Докога ли ще се лутаме?… За кой ли път изгубихме пътечката!
Като в приказката детска за Радинка и големия лъжец. ...

anabel7

Поезия » Гражданска

2023-06-05T05:07:25+03:00 1.1K 3 7

В празната къща

на моите родители
У дома се завръщам. Лозниците с грозде надвиснало
ме погалват лениво. Съвсем буренясал е дворът.
Закъснях!... И умирам от глад! Но за мен си помислил -
превъзходен е Твоят сладкиш от смокини и орехи! ...

anabel7

Поезия

2023-05-26T06:48:26+03:00 1.5K 10 19

Много ли е?...

Забраних си на сърцето да лети.
На каишка си го водя като куче –
да не тича след несбъднати мечти!...
Е, голямата любов не ми се случи,
но очаквам да получа онзи дар ...

anabel7

Поезия

2023-05-16T09:53:43+03:00 916 6 14

Метаморфоза

Повика ме по име и Те чух.
Докосна ме и цялата потръпнах.
А после звънна пролетен капчук.
По клоните избиха млади пъпки…
С очите на душата Те видях! ...

anabel7

Поезия

2023-04-21T12:36:58+03:00 892 6 10

Дъждовни размисли

Дъждът заваля… И вали, и вали, и вали…
В пространства незрими небесните ангели плачат.
За нашите крехки човешки души ги боли,
в капан уловени от злите слуги на палача.
Камшиците водни плющят през пороя от скръб. ...

anabel7

Поезия

2023-04-15T19:05:04+03:00 1.1K 10 16

Урок по летене

> Не вярвай, че летиш. Защото полетът
>
> дула жестоки в себе си насочва.
>
> Красимир Обретенов ...

anabel7

Поезия » Философска

2023-02-15T05:37:26+02:00 1K 8 8

Непразнично

Този Великден съвсем не прилича на другите.
Гневен и страшен е, с бронежилетка и каска.
В храма почернени майки, дечица, съпруги…
тихо преглъщат най-тъжното свое причастие.
Този Великден сърцата от злост не пречисти. ...

anabel7

Поезия » Философска

2022-10-06T13:09:21+03:00 1.1K 5 7

Мечът на Темида

Нощта раздипля траурен воал
над клепките притворени на здрача.
Войник прострелян, вечен сън заспал,
трева прегръща… Кой ще го оплаче???
Сърцето му успя ли да прости ...

anabel7

Поезия » Философска, Гражданска

2022-10-02T10:27:15+03:00 1.1K 6 13

Сезонно признание

Отиде си лятото палаво, яхнало щъркел.
Целуна ме с дъх на море, обеща да се върне!...
И ето я - есен пристъпва, надменна и хладна.
С букет хризантеми, в одежда от пурпур и злато.
Подава ми кошница, с грозде и ябълки пълна. ...

anabel7

Поезия

2022-09-27T13:14:42+03:00 927 2 4

Слава Господу!

Добър вечер, Създателю, идвам при Теб да поседна.
Натежа ми небето от горест, напира да рукне.
Предусещам студения полъх на дните последни.
Как издържа Земята на толкова смърт и разруха?!...
Как побират сърцата ни толкова злоба човешка?! ...

anabel7

Поезия » Философска, Гражданска

2022-09-23T06:36:03+03:00 914 3 3

Разговор с Богородица

Рисуват те, Дево, от мрамор те ваят, от думи…
На помощ те викат в борбата със сили нечисти.
Пристъпват в покоя ти с трепет и моите мисли,
щом чуят в сърцето камбани, тревожни и шумни.
Полагам глава на гърдите ти, нежно ме галиш… ...

anabel7

Поезия

2022-09-08T13:32:12+03:00 2.1K 12 45