26.09.2010 г., 16:22

Истинска

865 0 0

Колко струва моето сърце -

продавам го,
прикършено е,
мъртво е,
безполезно е.
Ново колко струва -
давам всичко в замяна,
стари, унили предатели,
сърца фалшиви,
обич лъжлива.
За живота колко трябва да дам,
за да започна отначало,
за да съм друга -
не фалшива, а жива!
Да съм себе си от днес започвам,
никой няма да ме спре,
не ми пука за последствията,
да съм с маска вече няма,
хвърлям я -
който иска да я взема,
давам я.
Тя спъва ме,
тя прикрива искатинското мое АЗ,
невинното лице за мен присъщо бе,
но вече не.
Зад маската се крие едно силно момиче,
което не всеки може да излъже,
че обича,
което не след всеки втори ще тича.
Това момиче на живота се обрича,
от страха и миналото се отрича.
”Ще съм жива” на глас изрича,
истинска усмивка на лицето й се появи,
няма ги вече ония сълзи,
няма го мрачното момиче,
което за лъжи затваря си очите,
което всеки наранява и си заминава.
Вече не - нейното време дойде.

Жива е!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Глория Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...