Sep 26, 2010, 4:22 PM

Истинска

  Poetry » Other
867 0 0

Колко струва моето сърце -

продавам го,
прикършено е,
мъртво е,
безполезно е.
Ново колко струва -
давам всичко в замяна,
стари, унили предатели,
сърца фалшиви,
обич лъжлива.
За живота колко трябва да дам,
за да започна отначало,
за да съм друга -
не фалшива, а жива!
Да съм себе си от днес започвам,
никой няма да ме спре,
не ми пука за последствията,
да съм с маска вече няма,
хвърлям я -
който иска да я взема,
давам я.
Тя спъва ме,
тя прикрива искатинското мое АЗ,
невинното лице за мен присъщо бе,
но вече не.
Зад маската се крие едно силно момиче,
което не всеки може да излъже,
че обича,
което не след всеки втори ще тича.
Това момиче на живота се обрича,
от страха и миналото се отрича.
”Ще съм жива” на глас изрича,
истинска усмивка на лицето й се появи,
няма ги вече ония сълзи,
няма го мрачното момиче,
което за лъжи затваря си очите,
което всеки наранява и си заминава.
Вече не - нейното време дойде.

Жива е!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Глория Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....