18.01.2016 г., 12:44

Истинската

362 0 0

Истинската рима

е напреводима.

 

Но си струва, струва! -

А и тя жадува

 

да я преведат

и разпространят

 

по света навред,

та в сърца безчет

 

за безкрайни дни

да се съхрани,

 

за да я тълкуват

и ѝ се любуват

 

всичките народи

в радост и несгоди.

 

          ...

 

Истинската рима

е неутолима

 

Погледите грабва,

а така и трябва;

 

сетива взривява

и ги упоява,

 

и като погача

дразни преводача -

 

дъхава в духа си,

приказна в плътта си!...

 

           ...

 

Истинската рима

 

е неугасима,

 

и неразчупима,

 

и необозрима!!!

 

      = = =

 

Истинската рима

носи „СТИХ“ за име!!!

 

     = = =

 

Истинската рима

е необяснима,

с нищо несравнима

и неповторима!...

 

И като такава

ни обогатява

и ни вдъхновява,

и ни озвездява!...

 

И налѝ е скромна -

„СТИХ“ да я зоват,

своята огромна

мощ - във всяка гръд

 

истински втъкава

и очовечава,

облагородява

и ни доближава

 

с нежност БОГОСВЯТА

докъм небесата!...

 

         ...

 

И където РАЙ е,

нека ХОДАТАЙ е!...

 

         ...

 

Да пребъдеш - нека,

РЍМО-ДУШЕГРЕЙКА!

 

РЍМКО СЪРЦЕГРЕЙНА

и БЛАГОГОВЕЙНА!!!!

 

        ...

 

Ѝстинската рима

носи чин: „ЛЮБИМА“ !!!

 

И като такава

е на БОГ ПРОСЛАВА!!!

 

         ...

 

Нейните капризи

чудни са филѝзи

и в душѝ покълват,

и сърца изпълват

 

с думи благодатни,

с чувства необятни!...

И духът честит е

до отвъд звездите!

 

     = = =

 

истинската рима

е непреводима

 

но така човърка

че ще те побърка

 

затова превеждай

и я пренареждай

 

и ако духà ѝ

си предал

 

тогава

 

в нов дух

тя витае

и

съпреживява

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Минев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....