12.10.2021 г., 23:58

Истински

834 2 6

И ако имам много да разкажа

какво навярно се е случило

и как издухан е паважът

от нищото, което е получено,

тогава ще покажа примери

как можем да държим на думите

и да заставаме зад името

когато сме прогонили и чумата,

защото за да кажат, че си истински

ти трябва винаги да бъдеш себе си

и щом е съвестта ти чиста

на хората ще си потребен,

не стигай никога до крайности,

с природата бъди в хармония

и да изпратиш някого на майната,

за да сътвориш симфония,

е сякаш ключа да намериш

към пълнота в намерения смисъл

и "с факела на нова вера"

ти себе си отново си орисал,

тогава може би си татуирал

сияещи звезди в душата

и ако имаш свободата да избираш,

това е най-голямата отплата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Станчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "защото за да кажат, че си истински
    ти трябва винаги да бъдеш себе си" - Ето тук става изкривяването. Ако всеки каже какво си мисли, че значи това, ще се види колко деформирано е понятието "истински" "да бъдеш себе си"
    Много добри въпроси повдигаш. Благодаря ти
  • вот это и есть крайности...мне понравилось
  • Така е!
  • Ето, това е нещо, което съм искала да прочета. Много ми допадна, Мите!
  • ..не стигай никога до крайности,
    с природата бъди в хармония..
    и
    ..и щом е съвестта ти чиста
    на хората ще си потребен,..
    Ето, според мен това е формулата да сме стойностни, истински и в баланс.
    Поздравления, Митко!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...