Той стои,гордо вдигнал глава.

                                                           В очите му няма ни радост,ни мъка.

                                                           Той стои,гледа земния свят

                                                           И очаква последна разлъка.

                                                           Той отрече на рая фалшивия блясък

                                                           и безкрайната болка на ада.

                                                           Той избра да е сам в този свят,

                                                           да е сам и да няма награда.

                                                           Той презираше парите,властта,

                                                           на славата гръмките думи.

                                                           Той търсеше своя път в този свят,

                                                           Научил да мисли и губи.

                                                           Той раздра коприната

                                                                                  на измамното щастие

                                                           заслепяващо нашия век,

                                                           и разбира човекът опомнен,

                                                           че е трудно да бъдеш Човек.

                                                           Той разбра-всеки мислещ човек

                                                           трябва да търси своята истина.

                                                           Така тя ще бъде най-вярна в света-

                                                           от битка и мъка пречистена.