Jan 6, 2007, 12:40 AM

Истински (на Martin Heideger)

  Poetry
1K 0 1

                                                           Той стои,гордо вдигнал глава.

                                                           В очите му няма ни радост,ни мъка.

                                                           Той стои,гледа земния свят

                                                           И очаква последна разлъка.

 

                                                           Той отрече на рая фалшивия блясък

                                                           и безкрайната болка на ада.

                                                           Той избра да е сам в този свят,

                                                           да е сам и да няма награда.

 

                                                           Той презираше парите,властта,

                                                           на славата гръмките думи.

                                                           Той търсеше своя път в този свят,

                                                           Научил да мисли и губи.

 

                                                           Той раздра коприната

                                                                                  на измамното щастие

                                                           заслепяващо нашия век,

                                                           и разбира човекът опомнен,

                                                           че е трудно да бъдеш Човек.

 

                                                           Той разбра-всеки мислещ човек

                                                           трябва да търси своята истина.

                                                           Така тя ще бъде най-вярна в света-

                                                           от битка и мъка пречистена.

                                                          

                       

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боян Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...