Истински щастлива...
В кипарисите
пак се скрива светлината…
опустял брегът унило
в пясъка притихва
и само морските вълни
във своя бяг отнасят
топли мигове от тишината…
а бризът
бавно пропълзял
в косите ми се спира,
с пръсти хладни
трепетно рисува чудеса
по кожата ми мокра, гола,
ласката гореща жадно попила…
и морска песен
запяха пак рапаните,
дори залезът отиващ си
до мен поспря,
погалена от бриза влюбен,
от морето нежно любена,
най-истински щастлива бях…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Костадинова Всички права запазени
Прегръщам те с обич!
