Истински щастлива...
В кипарисите
пак се скрива светлината…
опустял брегът унило
в пясъка притихва
и само морските вълни
във своя бяг отнасят
топли мигове от тишината…
а бризът
бавно пропълзял
в косите ми се спира,
с пръсти хладни
трепетно рисува чудеса
по кожата ми мокра, гола,
ласката гореща жадно попила…
и морска песен
запяха пак рапаните,
дори залезът отиващ си
до мен поспря,
погалена от бриза влюбен,
от морето нежно любена,
най-истински щастлива бях…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados
Прегръщам те с обич!
