Истинско

Седя над листа хартия,

навела кротко глава,

чудя се в дни като тия,

кое е важно в света.

И ето, че сещам се история стара,

за пътник, вървящ край красиво море.

Той получил своята вяра,

не от друг, а от едно малко момче.

Зърнал го бе той, да събира

изхвърлени на брега стотици морски звезди.

Умът на човека това не побирал

и запитал го какво ли с туй ще промени.

А момчето хвърлило една звезда в морето,

погледнало човека, държайки още една:

„Малък съм, вярно, но ето,

промених нещо за тази звезда!”.

Не виждат човеците жалки

кое е важно, за да си щастлив на света,

правят опити, но не разбират колко са малки,

превзети от низка суета.

Този що сега близък наричат,

готови са да опетнят със кал,

грозен бил, глупав или просто бил себе си.

Стяга сърцето огромна печал.

Преструвки, обиди, духовно падение -

тъй живее човекът сега,

достоен е той за жестоко презрение,

не виждащ истинската красота.

Щом жив си, грозен не можеш да бъдеш.

Дори скалата твърда знае това,

но защо не разбират го хората,

уж истински, живи са...

             .... ала нямат сърца!