Какво е между нас, не зная точно...
Но чисто е, неомърсено от съмнения!
Не е наивно, детско, платонично,
ни огън от несбъднати копнения!
То е съдбовно, дрезгаво безвремие,
дихание на само две души,
тих пристан и единствено спасение,
когато просто ни боли...
То не е безкомпромисно и гладно,
не ни обсебва, диво не тупти!
Добри, смирени, голи, равни,
една пред друга нашите души
се гледат през зеници немъгливи,
разбират, знаят, даже да мълчим…
И няма място там да е бодливо,
Не може нищо там да ни горчи!
Какво е между нас… не ща да зная!
Но то ще бъде вечно вътре в нас…
И знам, че винаги ще те позная
След всеки… всеки сетен час!
© Катя Всички права запазени
дихание на само две души,
тих пристан и единствено спасение,
когато просто ни боли...
Истина и красота. Чудесно, Катя.